Народ без памет

Днес се навършват 85 години от атентата в църквата "Света Неделя". За това колко е комфортно да си част от един народ без памет пише Теодор Войников за e-comedia

Църквата след атентата

Днес се навършват 85 години от атентата в църквата "Света Неделя", най-големият терористичен акт в историята на България, а по онова време и в света, пише Теодор Войников за e-comedia.

Годишнината от това събитие е на път да мине напълно незабелязана от медии и общество, благодарение на къде по-важните местни и международни новини: исландския вулкан, обвиненията срещу Йордан Лечков, поредната гръмка акция на МВР и нелепия арест на Красимир Аврамов.

Да не забравяме и учителката от Славяново, обрала банков клон с пластмасов пистолет, която разбуни днешните сутрешни блокове и която, честно казано, е най-симпатичният и предизвикащ съчувствие персонаж от всички гореспоменати.

Учуди ме, че отвъд почти протоколното споменаване на историческата годишнина в новинарските емисии нямаше никакъв отзвук.

Къде бяха обичайните изразители на националната съвест – историци, учители, свещеници, политици?

Защо нито една телевизия не отдели половин час от (както непрекъснато ни се внушава) драгоценното си време за разговор по една тема, която, ако бяхме нормално общество, би следвало да е залегнала в най-травматичните и болезнени дълбини на колективната памет?

Да припомним: на 16 април 1925 г., Велики четвъртък, дейци на Българската комунистическата партия, наставлявани от Коминтерна в Москва, взривяват катедралата "Св. Неделя" (Св. Крал).

По това време в нея се провежда церемонията по погребението на генерал Константин Георгиев, убит два дена по-рано от други активисти на комунистите.

Атентатът е заклеймен като най-смъртоносният тероистичен акт в света, при който биват убити над 160 души и ранени над 500, между които има жени, деца и военноинвалиди.

Само за един миг България загубва повече генерали и полковници, отколкото в четири войни. Този български антирекорд е ненадминат до началото на 80-те години, когато взривът на гарата в Болоня отнема повече жертви.

По своя мащаб и драматизъм тази трагедия не отстъпва на най-отвратителните злодеяния в човешката история.

В нея са преплитат фанатичен идеализъм, граничещ с безумие (подбудителите и физическите извършители на атентата изглежда са образовани и интелигентни хора, заслепени от революционната идеология), подлост (генерал Константин Георгиев е убит с цел българския политически и военен елит, начело с цар Борис III, да присъства на погребението му, за да бъде ликвидиран наведнъж), светотатсво (атентатът е извършен в православен храм, по време на литургия) и безмерна жестокост.

Тя е неделима от същността на комунистическата идея, въплътена в 45 години управление: да бъде унищожен буржоазният български политически, военен и културен елит.

При все това атентатът в "Св. Неделя" е сред малко известните епизоди от българската история. Сигурен съм, че ако излезем на улицата и попитаме хората какво се е случило на 16 април 1925 г. девет от десет души ще започнат да мънкат, да се почесват и да си измислят разни врели-некипели (за да не се изложат) и накрая няма да се сетят нищо.

Затова пък всички знаем митологизираните басни за снопа пръчки на хан Кубрат, страшните Крумови закони и тям подобни.

И припомняйки си тези "славни мигове" се изпълваме с величие и патриотична гордост, че сме българи. И защо не? Илюзиите за далечното минало са удобно бягство от ужасите на по-новата ни история. А най-комфортно е да си част от един народ без памет.

Източник vesti.bg