Окончателно: ГМО останаха "под ключ" в лабораториите

След четиримесечни обществени и парламентарни спорове по законопроекта за генно модифицираните организми (ГМО) вчера депутатите окончателно "циментираха" забраните за отглеждане и търговия с такива култури в България. В страната ще могат да се правят само лабораторни опити с модифицирани организми, гласят финалните поправки в закона.

Представители на гражданските и браншовите организации протестираха и участваха при всички обсъждания на законопроекта. Опасението им беше, че поправките се предлагат в услуга на биотехнологични фирми, които искат да използват страната за полеви опити с ГМО сортове. Те приеха с възторг вчерашните решения на депутатите
Фотограф: Анелия Николова

Депутатите дори направиха още по-строга забраната по един от най-спорните членове - 80, и така на практика наложиха пълен мораториум за засаждане на ГМО в България. В сила остана и забраната за отглеждане и търговия с модифицирани варианти на традиционните култури пшеница, лоза, тютюн, маслодайна роза и всички плодове и зеленчуци. Гласуването на текстовете мина с почти пълно мнозинство и по някой друг въздържал се.

Разхлабването на забраните беше предложено от министерството на околната среда, което е вносител на законопроекта. Мотивът беше, че ограниченията противоречат на европейската директива за ГМО, която не допуска общи забрани и изисква за всеки отделен сорт и заявление за отглеждане или продажба да се решава случай по случай.

Срещу предложението се обявиха множество граждански и браншови организации - на биопроизводителите, на зърнопроизводителите, пчеларите, готвачите, екокоалицията "За да остане природа в България". В последните месеци имаше и непрекъснати протести, акции и флашмобове срещу идеята да се разхлаби режимът.

През февруари премиерът Бойко Борисов заяви, че либерализация на режима за ГМО няма да има и депутатите от ГЕРБ ще работят за максимално рестриктивен закон. Въпреки това парламентарното мнозинство до последно не подкрепяше действащите категорични забрани. Миналата седмица НЦИОМ направи национално представително проучване за обществените нагласи към законопроекта, което показа, че 97% от българите искат да се запази строгият режим.

Малко преди вчерашното гласуване на въпрос дали ще отиде при протестиращите пред парламента граждани Борисов повтори обещанието си: "Аз съм казал, че забраняваме ГМО, парламентът ще гласува, че в България ГМО ще бъдат забранени."

Георги Божинов от "Коалиция за България" попита дали все пак пълната забрана за отглеждане на ГМО не е в разрез с еврозаконодателството. "Консултациите ни показаха, че общите забрани противоречат на директивата както за видове, така и за места", потвърди екоминистърът Нона Караджова.

Лидерът на БСП Сергей Станишев коментира, че сред партиите от години има консенсус по въпроса за ГМО и е било безсмислено да се създава напрежение в последните месеци. Станишев намекна, че управляващите са лобирали за производители на биотехнологични култури, заявявайки, че и неговото правителство е било "облъчвано" от лобисти.

"Като бивш премиер мога да потвърдя, че отдавна има натиск от икономически и политически фактори да се пуснат ГМО в околната среда в страната", твърди бившият премиер. "Като министър съм си свършила работата и искам да се спре със спекулациите около мотивите ми", отвърна Нона Караджова.

Няма започната процедура от Европейската комисия срещу България за неспазване на директивата за съзнателното освобождаване на генетично модифицирани организми в околната среда. Това се посочва в отговор на ЕК на въпрос от евродепутата Илияна Йотова, съобщи самата тя вчера. В отговора се казва, че Брюксел следи отблизо промените в националното законодателство и предвидените забрани и ограничения.

"В съответствие със законодателството на ЕС относно ГМО не са възможни забрани по принцип на търговското им разпространение и техни производни продукти", пише в писмото до Йотова. "Нямам причини да съм недоволна от така приетия закон, остава да видим какви ще са реакциите на Еврокомисията", коментира зам.-министърът на околната среда Евдокия Манева.Решенията на парламента бяха адмирирани от протестиращите.

"Това е максималното, което можеше да се приеме, законът сега е върхът на сладоледа с черешката на тортата", коментира пред "Дневник" Мариана Христова от инициативния комитет на гражданите срещу ГМО. Недоволни от закона останаха представители на академичната общност, които принципно са против забраните.

"Не можем да развиваме земеделска и биологическа наука без полеви опити, като ни забраняват сами да правим нови сортове, след няколко години може да ни се наложи да плащаме на външни фирми лицензи, а тъкмо от това се опасяват противниците на ГМО", коментира доц. Божин Божинов от Аграрния университет в Пловдив.

Новото в закона

Т.нар. предпазна клауза, която позволява на държавата да не разреши за пускане на българския пазар или за отглеждане ГМО сортове, които иначе са разрешени на общия европейски пазар. Такива до момента са царевиците МОН810 и Т25 и картофите "Амфлора". Клаузата може да се задейства от Министерския съвет по предложение на земеделското министерство след постъпила нова информация, че въпросните видове може да са опасни. Правителството ще може да спре временно или окончателно вноса или производството на въпросния вид и обжалването на решението в съда не спира действието му.

Ако в земеделското министерство постъпи заявление за производство на някакъв вид, то трябва да уведоми страните от Европейския съюз, които могат и да спрат производството тук.

Всеки, който поиска да сади ГМО, трябва да осигури за своя сметка отстояние на парцелите си поне 10 км от пчелини и поне 7 км от биоферми.

Съдържанието на ГМО в продуктите ще се обозначава с надпис на етикета, различен по цвят от останалите надписи, и с двойно по-голям шрифт.

И министърът на околната среда подлежи на глоба от 300 000 до 1 000 000 лв., ако разреши полеви опит в зона от "Натура" или 30-километров радиус около нея. Това на практика обхваща цялата страна.

Източник dnevnik.bg