"Искам следващият президент да е по-добър от мен.Не бих ревнувал. Аз имам самочувствието на успял политик, и то политик, който е постигнал всичко сам."
Дейставщият държавен глава на България Георги Първанов казва това в Монтана, в препълнената зала на Младежкия дом по време на предизборна среща с хора от града в четвъртък вечер. Тя можеше да бъде в почти всеки друг български град, дори и в друга година. Посланията на Първанов не са претърпели голяма промяна. С изключение на темите, които до момента не беше успял да коментира.
Той отново убедително говори пред аудиторията си за това, че защитава българския интерес, като балансира между Русия от една страна и НАТО, ЕС и САЩ от друга.
Публиката, предимно от "хора с бели коси", както ги определи самият той, слуша внимателно как около час президентът говори по теми от закриването на болниците в малките населени места, през успехите на българската енергийна дипломация и смисъла от АЕЦ "Белене", цените на горивата, агресията в политиката, състоянието на армията и различните концепции за нейното развитие, историята. На тридесетина стола седят и по-млади представители на града – и те слушат внимателно, почти с маниера на осмокласници пред учителя си по история.
"Аз, разбира се, приемам това, което е договорено за цените на горивата, но имам известен скептицизъм". Скептицизмът на Първанов е какво ще се случи след месец и дали тогава цените няма да се увеличат, а направо да скочат. Скоро след това настоящият държавен глава избира друга злободневна тема – заложниците в банковия офис в Сливен. Използва случая да сподели различния си анализ за случващото се от този на вътрешния министър. Въпреки че такъв въпрос залата не поставя.
Президентът намира корените на заложническия екшън в политическата агресия. "Апелирам да кажем стоп на политическата агресия като стъпка в овладяването на агресията в обществото"
Това дава повод на местен човек, приготвил дебела папка с документи по неразрешено дело, да попита каква е в България съдебната система - "държавна, частна или престъпна?"
Парадоксално, но в залата в Монтана Първанов сякаш се показа в два образа – в единия той се вписва напълно в обстановката на Младежкия дом, с архитектурата и атмосферата на 70-те години, която дреме зад червените завеси. В същия момент българският президент изглежда и някак не на мястото си пред хората. Физически ги разделят само три саксии с изкуствени цветя. Думите му обаче изглежда трудно прехвърлят огромната пропаст между президента с официален костюм и вишнева вратовръзка и хората с поизносени дрехи, които седят срещу него .
Те се смяят на коментарите му, че не може премиерът в тази кризисна ситуация вместо да направи нещо, да съветва хората да си садят картофите. Държавният глава веднага подчертава, че знае какво е да работиш на полето от сутрин до вечер, защото самият той е роден на село.
С изключение на първите два-три реда в залата, където са най-активните от публиката, много хора по-назад гледат към сцената с полувярващи погледи, скептично мрънкайки в отговор на думите на президента за сравнително ниската безработица в Монтана. Повечето от хората, поели микрофона, не толкова задават въпроси, колкото коментират лични впечатления от предишни визити на държавния глава или изразяват подкрепа.
Един офицер иска да чуе как Русия гледа на готовността ни да участваме в мироопазващи операции и няма ли да наградят с ордени "Стара планина" двамата български космонавти. Ето какво отговаря върховния главнокомандващ за начина, по който България балансира между бившия хегемон на Варшавския договор и новите си задължения в НАТО:
"Дали обиждаме Русия? Вижте, вие сте ме избрали да защитавам българския интерес. Аз образно съм формулирал каква да бъде българската външна политика – такава, каквато позволява руски енергийни проекти, за които Западът се мръщи и такава, която позволява наличието на американски войници и полигони у нас."
Намерението на един гражданин на Монтана да се оплаче от адвокат и да разкаже проблема си своевременно бива прехвърлено на една от сътрудничките на президента, която поема документите по проблема му. Сред малкото задали конкретен въпрос се оказа журналист от "Дневник". Другата част от медиите предпочитат да документират срещата.
Държавният глава избягва от конкретен отговор на въпроса как точно може да помогне на Северозападния регион, като го слага в приоритетите на основаното от него гражданско движение, но изчерпателно отговаря, че подкрепя горещо проекта за АЕЦ "Белене". Дори, по неговите думи, това ще е антикризисна мярка, защото в изграждането му ще се отворят много нови работни места.
Въпреки напредването на вечерта хората продължават да стоят в залата, вероятно очаквайки какво ще чуят след обещанието на президента, че цяла вечер е на тяхно разположение.
Ето какво каза Георги Първанов пред жители на Монтана:
"Най-голямата причина да не излезем от кризата е това, че има криза на управлението."
"Искам следващият президент да е по-добър от мен. Не бих ревнувал. Аз имам самочувствието на успял политик, и то политик, който е постигнал всичко сам."
"АБВ е гражданско движение...Няма да участва, няма да издига свои кандидати на предстоящите избори, но, разбира се, може да реши да подкрепи един или друг кандидат за кмет."
"Българите се разочароваха тотално и от стари, и от нови партии."
"В перспектива аз мисля, че в АБВ могат да видят надежда онези над 40%, които искат да се реализират чрез друг вот, различен от традиционните партии."
"Аз не искам власт. Да се разберем – моята цел след 20 години в политиката е преди всичко да дам шанс на младите, не само младите, но на ума и таланта на нацията, както навремето казваше д-р Дертлиев."
"Да ви направя една другарска забележка – не сте достатъчно критични...Знаете, че нося на критика. Като съм ви паднал аз и няма министри, поне критикувайте мен и питайте."
"Що се отнася до "Белене", това е един проект, зад който аз стоя и независимо къде съм, дали в София, в Монтана, в самото Белене, аз ще отстоявам идеята за развитието на ядрената енергетика в България. Давам си сметка, че след катастрофата в Япония ще се повишат изискванията и аз съм за това....Аз съм за това Европа да има единни критерии за безопасност. Не искам нашата ядрена енергетика отново да стане жертва на ангажиментите, които имат западните политици към своите избиратели."
"Военният министър иска да имаме армия, която да се сведе до няколко контингента, които да въртим за различните мисии, изхождайки от съображението, че няма външна заплаха за националната сигурност. 1998 г. същото приказваше и Иван Костов...Месеци след това избухна юговойната и заплахата кацна на нашата граница....Е, как ще се съглася, че няма рискове, че няма заплахи?"
"Не може да има износ на демокрация. Така както навремето спорехме с идеята, не може да има износ на революция." (по повод Либия)
"Държавният глава не може да се произнася по ръководството на една или друга партия." (на въпрос докога ще се "влачи едно провалено ръководство на БСП?")
"Аз не идвам (в Монтана, бел.ред.) защото на мен ми предстоят избори... Надявам се след мен да дойде и премиерът и да изкаже своите различия, да ги обоснове и да влезем в спор. Няма лошо президент и премиер, президент и министри да спорят за политика, лошо е да си отправяме лични бележки, персонални характеристики."
"Защо не се прави рекапитулация на онези антикризисни мерки, които на два транша бяха приети от правителството?"
Източник dnes.bg
0 коментара :
Публикуване на коментар