Писмо от Алексей Петров до Министерство на финансите (МФ) съществува въпреки уверенията на министерството, че това не е вярно. Това се твърди в позиция на Съюза за стопанска инициатива (ССИ), чийто член е Петров.
Писмото е посветено именно на проблемите на лихвената политика на търговските банки, казва Теодор Дечев, заместник-председател на ССИ в писмената си позиция по въпроса, получена от Investor.bg.
По думите на Дечев документ с такова съдържание е внесен в деловодството на Министерство на финансите (МФ) на 22 декември 2009 г. Той цитира входящия номер на писмото, като уточнява, че целият документ в момента епубликуван в Blog.bg.
Текстът на писмото е „постван” и обсъждан в няколко икономически електронни форума, например в Investor.bg, посочват от ССИ.
До този момент в съюзът не е получен никакъв отзив от страна на Министерство на финансите (МФ), въпреки че установеният от Закона едномесечен срок е изтекъл.
Публикуваме частта от писмото, в която се посочват конкретни предложения към министерството:
(...) налага (се) държавата да приложи нетрадиционни методи и средства за подпомагане и финансово стабилизиране на МСП. Един от тези методи е свързан с рационалното използване на наличните финансови ресурси, притежавани от различни държавни организации. Анализът показва, че същите поддържат значителни финансови обеми, които обикновено се използват за корпоративни цели, а може на практика съществено да допринесат за реалното подпомагане на националната икономика, без да бъдат нарушени пазарните механизми.
Все още в България държавата продължава да бъде основен партньор на бизнеса и банките. Това означава, че държавата може да си позволи не чрез прилагането на административни, а с пазарни механизми да предприеме мерки, оказващи въздействие върху банковите институции с цел намаляване високите лихвени нива по кредитите за МСП. В условията на безпрецедентна световна икономическа криза нараства ролята и отговорността на държавата при управлението на средствата, както от държавния бюджет и целия публичен сектор, така и на средствата на дружествата с преобладаващо държавно участие.
Нашето предложение е да бъдат предприети действия по пренасочване на част от значителните финансови ресурси на държавните организации от търговските банки към Българската банка за развитие (ББР). Използването на ББР като финансов инструмент в подкрепа на инвестициите и за разширяване на експортните възможности на малките и средни предприятия, дава възможност и много от тях реално да получат достъп до необходимото финансиране на дейността си, под прекия контрол на държавата.
Подобни мерки не противоречат на принципите на пазарната икономика, а са израз на желанието на собственика – в случая държавата, да управлява по-ефективно икономиката си. По този начин могат да бъдат постигнати следните икономически резултати:
● Преди всичко МСП ще могат да получат кредити при по-ниски лихвени равнища чрез прилагането на пазарен механизъм (7% ) – лихвен процент по кредити, с предоставяно финансиране от ББР). Това няма да ощети държавните дружества, защото лихвите по депозитите и разплащателните им сметки ще се запазят на същите нива (в момента те са в диапазона 0,1-1,5% по разплащателните сметки и 4-4,7% - по депозитните сметки);
● ще бъдат премахнати корупционните практики, прилагани при привличането на ресурси и предоставянето на кредити;
● ще се редуцира размерът на предоставяните от държавния бюджет средства за подпомагането на МСП, като се използват ресурсите на държавните дружества, фондове и министерства;
● ще се даде възможност за създаването на варианти, при които търговските банки могат да бъдат заобиколени (например, използването на възможностите на пощите – практики, доказали своята ефективност в Германия и Франция);
● създава се възможност ББР да акумулира и допълнителни средства от лихви, такси и комисионни по отпуснатите кредити, което от своя страна ще доведе до реинвестирането им в националната икономика.
Механизмът за ефективното използване на средствата на държавните организации включва:
- задължаване на държавните дружества да открият депозитни и разплащателни сметки в единствената държавна банка – Българската банка за развитие, като по този начин насочат там значителни средства;
- усвояването на средствата от МСП може да се извършва и чрез търговските банки, като всеки един кредит се представя в ББР за предварително одобрение;
- създаване на НЕмногобройна но ефективна кредитна администрация в ББР, която да контролира пряко целевото усвояване на отпуснатите кредити;
- лихвеното равнище, при което ББР ще предоставя ресурси на търговските банки да бъде определено на нива около 5,5%, а кредитите от търговските банки за МСП – около 7%, в които са включени и събираните от банките такси и комисионни;
- размерът на предоставяните от ББР на търговските банки ресурси трябва да бъде съобразен с поддържането на нива на ликвидност, според нормативните изисквания на регулаторните органи в страната.
Трябва да отчитаме съществуването на риск, свързан с изпълнението на гореописаната схема – евентуалното нарушаване на ликвидността на няколкото банки, в които към момента са съсредоточени финансовите ресурси на държавните дружества. Преодоляването на този риск може да се постигне с постепенното пренасочване на държавните парични средства, съобразено със срока на депозираните финансови ресурси и допустимите обеми.
Предложеният модел не поражда негативен ефект върху дейността на държавните организации и не предполага намаляване на лихвените им приходи. Нещо повече - той минимизира рисковете от загуби, породени от евентуални неблагоприятни събития в банковия сектор, като същевременно осигурява реален достъп до така необходимите за МСП финансови ресурси при изгодни лихвени условия.
Източник investor.bg
0 коментара :
Публикуване на коментар