„Открих, че целия ми живот е една лъжа”, проронва Антонио.
Възелът около произхода му се разплита от предсмъртно признание на семеен приятел. Той разказал, че с жена му и родителите на Антонио имали един и същ проблем – не можели да имат деца. Затова двете двойки си купили бебета от медицинска сестра „на цената на един апартамент”.
Потресаващото признание било потвърдено от майката на Антонио, а по-късно ДНК-тест разкрил всичко – Антонио е отгледан от хора, които не са биологичните му родители. Актът му за раждане бил фалшифициран.
Сега иска да узнае цялата истина за това кой е, откъде е, кой е отговорен за случилото се. И настоява, ако има виновни, трябва да бъдат наказани.
Тръгнал сам по следите на правдата, Антонио скоро открива, че има много случаи като неговия, появяват се следи за организирана търговия с новородени.
В родния си град Виланова и ла Гетру на каталунския бряг създава „Анадир” – група за подпомагане на такива като него. Телефонът в офиса на групата не спира да звъни. Бюрата са препълнени с писма на хора от цяла Испания, които имат подозрения, че са станали жертви на безскрупулната криминална мрежа, за която се предполага, че е действала до 90-те години.
Опасенията на мнозина се засилват от историческото наследство. След гражданската война режимът на Франко отнема децата на политическите затворници и ги „раздава” на свои поддръжници. Счита се, че над 30 хиляди деца са били засегнати от „идеологическото прочистване”, припомня BBC.
Адвокатът Енрике Вила, който помага на групата на Антонио разказва, че през 50-те години тази практика на режима постепенно се превръща в мафиотски бизнес. Идеологията е захвърлена. Цел стават парите. Деца се крадат от всички, за да бъдат продавани.
Според Вила много бебета са били изоставяни от неомъжени момичета, които по силата на католическата вяра не могат да бъдат майки без брак или от проститутки. Честа практика обаче било докторите да лъжат майките, че новородените са издъхнали в часовете след раждането.
Майката Ана Жозефа Ескабиа умира няколко часа след като ражда в град Тераса през 1975 година. Съпругът й обаче е убеден, че е видял дъщеря си жива.
„Видях я как се ражда. Беше великолепна, досущ като сестра си”, спомня си със сълзи на очи Салвадор Мартин 36 години по-късно.
Но тогава лекарите му казват, че бебето е мъртвородено. Малкото тяло е погребано в затворен ковчег. Едва миналия декември, измъчван от съмнения, Салвадор се решава на крайна стъпка – ексхумация. ДНК-тестовете показват, че погребаното дете всъщност е момче и няма биологична връзка между него, Ана Жозефа и Салвадор. Сега бащата отчаяно се опитва да разбере какво се е случило с дъщеря му.
Друго бебе не е погребвано в Тераса в онзи ден през 1975 година. Салвадор е убеден, че детето му е било откраднато.
„Това не е чувал с портокали, който можеш да продадеш. Това е дете”, потресен е бащата. „Тъкмо започвахме да градим семейство и те разбиха всичко. Трябва да се срещна с дъщеря си, да й кажа, че съм баща й”, настоява Салвадор.
В тази връзка от „Анадир” създават ДНК-база данни, където се събират стотици проби, дадени от хората, които считат, че децата им са откраднати. Така при съмнения може да се направи бърз тест и да се установи дали има роднинска връзка.
Сред тези, които чакат да дадат проба е 72-годишната Долорес Диаз Серпа. Тя ражда през 1973 година. Когато се буди от операцията вижда две детски креватчета. Една от сестрите й казва, че има близнаци – момче и момиче. Но при второто й събуждане я убеждават, че е родила само момиченце.
„Винаги съм вярвала, че имах две рожби и едната ми беше отнета. Сънувах го доста често през годините и се събуждах, чудейки се къде ли е, дали е добре”, спомня си Долорес.
През 1995 година убеждението й се засилва, след като изисква медицинския си картон от времето на раждането и там пише, че е родила момче. Сега тя има само едно желание: „Ако знае, че е осиновен, искам просто да разбере, че не съм го изоставила. Той беше откраднат от мен”, казва възрастната дама пред BBC.
Към момента „Анадир” има над 800 членове. Има и други подобни групи. Повечето членове са жени, които така и не са имали възможността да зърнат телата на обявените за мъртвородени свои бебета, и които не са повярвали, че децата им са мъртви, защото няма данни за погребенията им.
Може би част от тези майки просто не могат да преживеят травмата от загубата на новородено, но злокобните разкрития излизат едно след друго и подозренията, че в Испания е имало организирана мрежа за търговия с бебета все повече се набиват на очи.
Бивша сестра заявява пред BBC, че е била пряк свидетел на кражби на деца в Мадрид. Гробар в Гранада разказва, че в много случаи поверяваните му бебешки ковчези са били подозрително леки (най-вероятно са били празни), от „Анадир” пък дават за пример жена, която намерила порасналата си дъщеря в Барселона години, след като детето е обявено за мъртвородено. Но повечето източници пазят анонимност по редица съображения.
Испанските власти гледат много сериозно на тези потресаващи събития. 261 случая по подозрение за кражби на бебета са предадени от „Анадир” на прокуратурата още през януари и вече тече мащабно разследване. Разпитват се стотици свидетели, евентуални заподозрени.
Антонио Барозу също дава показания. Но за него това не е просто разобличаване на едно зловещо престъпление. Това е начин да открие кой е.
Източник dnes.bg
0 коментара :
Публикуване на коментар