Електрическо неравноправие

На фона на социалните вълнения напоследък учудващо остава незабелязан един съществен проблем, пряко свързан с цената на електрическата енергия.

Как се разпределят парите от сметките за ток в България?


Парите, които потребителите плащат всеки месец, могат да се разделят по получатели. Това са:

- производителите на електрическа енергия,

- Националната електрическа компания,

- енергоразпределителните дружества.

Всички те, повече или по-малко, допринасят за производството и пренасянето на електрическата енергия до домовете на потребителите. Има, обаче, и една друга категория „получатели“ и това са крадците на ток. При тях отива една немалка част от нашите пари.

Публична тайна е, че от години кражбите на ток не се преследват активно от ЕРП. За сметка на това очевидно е постигната договореност с чиновниците от ДКЕВР кражбите на ток да бъдат покривани от коректните абонати, като стойността им се представя като загуби по електропреносната система.

Каква е причината за това?

Вероятно ЕРП са преценили, че е по-лесно, а вероятно и по-евтино, да плащат на чиновниците от ДКЕВР, отколкото да трябва да качват електромерите на високо и да се разправят с цели махали агресивни крадци на енергия. Тази удобна за ЕРП и печеливша за ДКЕВР схема, обаче, не е в интерес на милионите плащащи абонати, които биват принуждавани да носят на гърба си тази далеч не най-заслужаваща част от българското общество.

Освен че подобно прехвърляне на стойността на кражбите към коректните абонати е несправедливо и неморално, то премахва мотивацията на ЕРП да се борят с кражбите на ток. Нещо повече, възможно е дори ЕРП да имат полза от по-големите количества откраднато електричество. Ако тези загуби се „покриват“ от ДКЕВР на цена, по-висока от тази, на която ЕРП купуват електрическата енергия, излиза че ЕРП извличат печалба от откраднатия ток.

Не на последно място, тази схема води до разхищение на енергия. Когато потребяваш безплатен ресурс, нямаш мотивация да го цениш и пестиш. Който е имал удоволствието да се разходи из ромска махала през зимата, освен липсата на електромерни табла и очевидното наличие на висящи от стълбовете незаконно присъединени кабели към всяка къща, би могъл да забележи и това, че въпреки липсата на централно парно, не пуши нито един комин. Често при минусови температури могат да се видят отворени прозорци.


На този фон добросъвестните потребители, които пестят от собственото си потребление по всеки възможен начин — чрез енергоспестяващи крушки и електрически уреди, термоизолация, ограничаване на потреблението и лишения, са принудени от ДКЕВР и ЕРП да плащат сметките на крадците.


Какво е количеството на откраднатата енергия?

Вероятно една задълбочена проверка може да установи сравнително точно това количество, но сигурният факт е, че голяма част от представителите на една етническа група не плащат ток от години.

Така измислената и приложена схема за признаване на загубите от кражби като загуби по системата създава един порочен кръг, в който не се преследват кражбите на енергия, стимулира се прахосничеството, отнемат се стимулите на ЕРП да преследват кражбите, ограбват се честните потребители (при това с активното съдействие на държавата), страда екологичната политиката на държавата, създават се и се експлоатират корупционни стимули за чиновниците в ДКЕВР.


Как може да се реши този проблем?

Сравнително лесно. Още на следващото заседание на ДКЕВР може да се вземе решение тези загуби да не бъдат включвани в сметките на потребителите.

Такова решение ще има няколко ефекта:

• незабавно падане на цената на електрическата енергия за крайните потребители,
• ЕРП ще получат силен стимул да се борят с кражбите на ток,
• ще се създаде стимул в определени групи да пестят енергията, която потребяват.

Иво Стоичков