Икономиката расте, но вътрешният пазар остава в застой

Вътрешният пазар остава в летаргия и съживяването на икономиката се дължи изцяло на износа. Това потвърдиха данните на националната статистика, според които брутният вътрешен продукт расте с 2.5% през първото тримесечие спрямо същия период на 2010 г. и с 0.4% спрямо предходното.

Ако продължим по същия начин, ще постигнем оптимистичните прогнози за растеж през тази година Трайчо Трайков, министър на икономиката

Резултатите надхвърлиха очакванията на повечето анализатори, правени пред "Дневник" (ръст между 1.5% и 2%), но според тях рисковете са в слабия вътрешен пазар. Той продължава стагнира под натиск на свитото потребление и замразените доходи.

Така износът нараства с 22.2%, докато потреблението и инвестициите са спаднали съответно с 2.1 и 2.7%. Експертите останаха разочаровани именно от структурата на брутния вътрешен продукт. Самите вложения на фирмите в нови мощности и капитал, които отразяват и нагласите за бъдещото производство, се свиват с 10.8% на годишна база и 4.7% спрямо последното тримесечие на миналата година.

"Износът е основен двигател за растеж и през първото тримесечие, като вече имаме нулево външнотърговско салдо. В номинално изражение износът и вносът растат бързо, но засега свиването на потреблението и на инвестициите задържат покупките от чужбина на ниски нива", коментира Цветослав Цачев, главен анализатор в "Елана". Според него единствен начин да се запази балансът във външната търговия е вътрешният пазар да остане слаб, за което основна вина имат стагнацията на реалните доходи и ниското кредитиране.

"БВП изненада в негативна посока и експресните данни потвърдиха нестабилната ситуация по отношение на вътрешното търсене, за което липсват фактори, вещаещи повишение. Въпреки ниската база през 2010 г. инвестициите не успяха да задържат растежа си от предходното тримесечие и тези в основен капитал спадат. Индивидуалното потребление също отбеляза спадове на тримесечна и годишна база, като в посока негативно влияние е оказала и правителствената политика.

Недостатъчната ликвидност на правителството през първото тримесечие вероятно го е накарала да отложи някои разходи и това се вижда в данните", посочи Петър Чобанов от "Институт за нов икономически напредък".

Той обаче допусна ревизираните данни през юни да покажат малко по-висок растеж от тези 2.5%, движени от положителна корекция при инвестициите и потреблението. Икономиката е създала брутен продукт за 15.49 млрд. лв. за периода януари - март и най-голям дял в него заема крайното потребление - 78.5%, или 12.16 млрд. лв. в стойностно изражение.

"Добрата новина е, че вече има четири тримесечия на икономически растеж (на тримесечна основа), което е индикатор за устойчивост на растежа", коментира главният икономист в "Отворено общество" Георги Ангелов. Според него обаче без повишение на инвестициите не може да се очаква нито ускорен растеж на БВП, нито растеж на заетостта и доходите.

Във Варна пък министърът на икономиката Трайчо Трайков, коментира: "Ако продължим по същия начин, ще постигнем оптимистичните прогнози за икономически ръст през тази година, те се движат между 2 и 3.6 процента." Според Трайков бизнесът излиза от кризата, защото именно той е този, който тегли икономиката напред.

Основен риск пред икономиката обаче ще продължи да е инфлацията, прогнозират още експертите. Макар и в момента потребителските цени да растат заради външни фактори, при неизменни доходи това означава, че домакинствата ще насочват по-голям част от бюджетите си за храни и други основни продукти, отлагайки покупките на жилища, техника, автомобили и обзавеждане.
Според икономиста Петър Чобанов най-лошият сценарий за икономиката е двуцифрена инфлация и връщане към рецесията. Прогнозата на Цветослав Цачев пък е инфлацията за тази година да стигне 6-8%, а реалният икономически растеж между 1 и 2%, но не 3.6%, каквато е прогнозата на правителството.

Източник dnevnik.bg