Икономическият ръст на България се е забавил през второто тримесечие на годината. Брутният вътрешен продукт (БВП) за периода се е повишил с 1.9 на сто на годишна база, показаха сезонно изгладените данни на Националния статистически институт (НСИ), оповестени в петък. Повишението спрямо първото тримесечие е едва 0.1%.
По този начин се оправдаха прогнозите на икономисти, че ръстът се е забавил допълнително през април-юни, след като през първото тримесечие повишението беше 3.4%, а в последното на 2010 г. - 3.8%. Скоростта на българската икономика намалява на фона на задълбочаващата се дългова криза в еврозоната и увеличаващите се притеснения за нова рецесия в САЩ. Показателно е, че икономика като френската отчете нулев ръст през второто тримесечие, а гръцката - спад от 7 на сто (данните за страните от ЕС ще станат известни на 16 август).
Изнесените експресни оценки за БВП често се променят. Също така са сезонно изгладени, което означава, че е направен опит за изключване влиянието от еднократни и сезонни фактори, но според специалисти изглаждането на толкова ранни данни създава риск от изкривяване на оценките.
Експертите, до които "Дневник" се допита, са на мнение, че няма твърди сигнали, че икономиката на България излиза от кризата. Освен това трудно може да се разчита само на експорта да издърпа цялото стопанство. Лъч надежда дава лекото увеличение на вътрешното потребление и повишението на вътрешните инвестиции, считат те. Според тях до края на годината икономическият ръст трудно ще стигне правителствената прогноза от 3.6%.
Възстановяването се забавя, защото през второто тримесечие
инвестициите растат недостатъчно, а износът намалява
Това обаче не може да бъде компенсирано от лекото повишение на индивидуалното потребление и вътрешните инвестиции и не е достатъчно за постигане на устойчив растеж. Основният проблем може да дойде по линия на експорта, който досега беше двигател на възстановяването, но следващите тримесечия може да стагнира отново заради забавяне на икономиките на основните търговски партньори на България. Показателни за това са и данните за износа на България към трети страни, който през юни отчете спад за първи път от края на 2009 г.
Експертите предупреждават, че българската икономика може да бъде засегната от вече усещаното забавяне на глобалната икономика, а данните за второто тримесечие са само предвестник на по-трудна втора половина на годината.
"Сбъдват се прогнозите ни, че не може да се разчита само на износа за ръста на БВП. В един момент след отскока от дъното темповете ще се забавят, но това става за сметка на инвестициите, което за мен е добра новина", каза Лъчезар Богданов от "Индъстри уоч".
Данните на НСИ показват, че износът през второто тримесечие на тази година е спаднал с 0.5% в сравнение с предходното.
"Това беше очаквано с оглед на това, че експортно ориентираните предприятия показват добри резултати вече повече от година, съответно базата за сравнение вече е променена. Няма доказателства, че икономиката излиза от кризата, данните по-скоро свидетелстват за един твърде бавен растеж", смята макроикономистът Димитър Чобанов.
Според председателя на браншова камара "Машиностроене" Илия Келешев "оптимизмът ни се оказа напразен". "От януари до юни наблюдавахме задържане на износа. Нормално е БВП да нараства с по-малки темпове от очакваното, защото предприятията все още са в криза", каза той.
Положително е, че потреблението и инвестициите се увеличават
Именно тези показатели се приемат за едни от основните двигатели на растежа и бяха в постоянен спад последните тримесечия. Свитото кредитиране и потребление караше икономическите и нестопанските субекти да намаляват разходите си или да ги отлагат за бъдеще време.
Инвестициите за тримесечието нарастват с 9.5% спрямо същото на миналата година, като според експертите това може да бъде прието като сигнал за съвземане на икономиката.
"Очакванията ни бяха за 0.3-0.4% ръст спрямо предходното тримесечие, но положителната изненада беше увеличеното потребление", каза главният икономист на Уникредит Булбанк Кристофор Павлов. Той очаква значително по-добро трето тримесечие заради по-добрата зърнена реколта и туристическия сектор. "Трябва да се стремим към устойчиво ниво на растеж от поне 3%, при който ще може да се генерират нови работни места", отбеляза той.
Според Георги Ганев от Центъра за либерални стратегии капиталовите инвестиции нарастват с най-голям темп от последните три години. "Това би трябвало да е сигнал, че някакво вътрешно търсене, което инвестициите отразяват, се посъбужда", каза Ганев.
Димитър Чобанов е на мнение, че "ръстът в инвестициите е добра новина, но това по-скоро е процес на възстановяване и е видно от ниската база".
Продължават да се свиват публичните разходи
макар и с по-бавни темпове. За второто тримесечие спадът при тях е 2.9% при 6.5 на сто през първото. От друга страна, спазването на строга фискална политика и ниският публичен дълг помагат на България да спечели доверието, ако не на инвеститорите, то поне на рейтинговите агенции, като през юли Moody's повиши кредитния рейтинг на страната, а се очаква същото да стори и Standard & Poor's. Това е показателно, че страната ще може да заема средства от международните пазари при по-ниски лихви.
В деня преди излизането на данните на НСИ Международният валутен фонд повиши прогнозата си за ръста на БВП от 2.5% на 3%. Правителствената прогноза е за повишение на икономиката от 3.6% тази година. Експертите обаче са на мнение, че това трудно може да се сбъдне. Кристофор Павлов съобщи, че Уникредит Булбанк ще понижи прогнозата си от 2.8% на 2.5% за 2011 г. Лъчезар Богданов също е на мнение, че правителствената прогноза ще се изпълни много трудно.
Гръцката EFG Eurobank прогнозира 3.2% по-висок БВП, а Merrill Lynch няма да променя своята - и засега тя си остава 3.2% за 2011 г.
Аграрният сектор се понижава най-много
Той традиционно допринася най-малко за реализираната добавена стойност през тримесечието – едва 5.3%, и е с най-голям спад както на годишна база (-7.4%) и спрямо предходното тримесечие (-4.1%). Това според експерти също не може да се приеме за голяма изненада, защото аграрният сектор върви надолу от 10-12 години.
Определящ за брутната добавена стойност си остава секторът на услугите с 61.4%, а индустриалният - с 33.3%, като и двата се покачват на годишна база. Данните за индустриалното производство на НСИ показват, че последните месеци и у нас то забавя темпове, както и в почти всички страни от Европейския съюз.
Това се дължи и на по-високата база, от която тръгва, тъй като индустрията е секторът, при който възстановяването от кризата се усети най-бързо, защото голяма част от продукцията му е предназначена за износ, а търсенето на международните пазари започна да расте още в началото на миналата година. Освен това заради покачването на цените продажбите им растяха по-бързо в номинална стойност, отколкото в количествени обеми.
Източник dnevnik.bg
