Липсата на работни места - огромният проблем на България

Божидар Данев обяснява защо бизнесът у нас е предпазлив

Липсата на работни места е огромният проблем на България, заяви изпълнителният председател на Българската стопанска камара Божидар Данев пред БТА.

Депутатите подкрепиха ветото на Плевнелиев за гражданството на големите инвеститори

Очаквано Народното събрание се съобрази с ветото на президента Росен Плевнелиев върху текстове от закона за насърчаване на инвестиции.

Bloomberg: Гръцкият бизнес пирува с ниски данъци в България

България може и да е най-бедната страна в Европейския съюз (ЕС), но за Йосиф Комнинакидис тя е убежище от дълговата криза в родната му Гърция, където предприемачът е изгубил 30% от бизнеса си за производство на дънкови облекла, пише Bloomberg.

Staff Jeans & Co. Intex, на която Комнинакидис е изпълнителен директор, има шивашка фабрика в град Раковски, на около 180 км от Гърция.

Staff Jeans е една от над 2000 гръцки компании, опериращи в България, 40% от които са регистрирани от началото на година, разкриват данни на Националната агенция за приходите (НАП) в София.

„Заради по-ниските данъци и заплати оперативните разходи в България са много по-ниски от тези в Гърция. Данъчното законодателство в България е доста по-опростено, ясно и предвидимо“, коментира Комнинакидис.

България привлича широк спектър гръцки компании от Coca-Cola Hellenic Bottling Co. SA до Hellenic Petroleum SA (ELPE), заради рестриктивните мерки на гръцкото правителство за повишаване на данъците, които задълбочават допълнително рецесията в страната.

Правителството на южната ни съседка гласува бюджетни съкращения в размер на 78 млрд. евро, в замяна на втори спасителен пакет от ЕС и Международния валутен фонд (МВФ).

През 2012 г. гръцкият дълг се очаква да достигне 161% от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната.

Европейската комисия (ЕК) прогнозира, че гръцката икономика ще се свие с над 3,8% през тази година, след като се понижи с 4,4% през 2010 г. и 2% през 2009 г.

През първото тримесечие на годината безработицата в страната е достигнала рекордните 15,9%. Най-тежко е в гръцките провинции Тракия и Македония – безработните през май са били 20,2%.

Загуба на доверие

Пред компаниите в Гърция няма особена перспектива за растеж на продажбите и разрастване на бизнеса, тъй като потребителите са изгубили надежда за успешен изход от кризата, посочва базираната в Атина Фондация за икономически и индустриални изследвания.

80% от участвалите в проучване на Фондацията очакват влошаване на финансовото си състояние през 2012 г. За сравнение, през юни този процент е бил 76.

От друга страна, българската икономика има какво да предложи на гръцкия бизнес.

С 10% корпоративен данък и данък личен доход България може да се похвали с най-ниските данъчни ставки в ЕС.

По данни на ЕК през тази година правителственият дълг на София е едва 18% от БВП на страната – третата най-ниска дългова тежест в ЕС след Естония и Люксембург.

За сравнение, дълговата тежест в Гърция през 2011 г. е 158%.

България, която има най-нисък БВП на глава от населението в ЕС, се нарежда на 51-во място сред 183-те страни в класацията на Световната банка (СБ) и International Finance Corp. за най-добри бизнес условия – същата позиция като през 2010 г.

За последната година южната ни съседка е паднала в класацията с 12 позиции до 109-то място.

„В еврозоната Гърция е неконкурентоспособна и е очевидно, че гръцките компании идват в България в търсене на по-ниски производствени разходи, за да се спасят от твърде скъпото евро“, казва Стюарт Томпсън, мениджър на базираната в Глазгоу Ignis Asset Management, управляваща активи за 120 млрд. долара.

Папандреу планира да обложи заплатите с допълнителни 1% до 5%, да повиши данъците на ресторантите и баровете, да наложи по-висок акциз върху горивата и да понижи прага за освободените от данъци доходи, в опит да овладее бюджетния дефицит.

От началото на годината основният борсов индекс в Атина ASE е изгубил 34% и заедно с водещите индекси в Кипър и Египет се нарежда сред трите най-слабо представящи се в света.

За същия период българският Sofix е спечелил 1,3%.

Сред гръцките компании, които оперират в България, се нареждат Fourlis Holdings SA – компанията партньор на IKEA за региона, както и строителните компании Ellaktor SA и Terna SA.

Неотдавна Jumbo SA, най-голямата гръцка верига за детски играчки, отвори 4 магазина в България.

По данни на НАП, от началото на годината у нас са регистрирани около 800 гръцки компании, повечето от които в Благоевградско.

„Повечето от компаниите, регистрирани в България през тази година, идват, за да се възползват от по-ниските данъци или просто за да купят по-евтини имоти и коли“, казва Панагиотис Коуцикос, председател на базираната в Атина Гръцко-българска търговска камара.

Между 2000 и 2009 г. гръцките инвестиции в България са достигнали 7,63 млрд. евро и представляват около 5% от общите гръцки инвестиции в чужбина за периода, сочат данни на Евростат.

През 2010 г. Гърция е инвестирала в България около 160 млн. евро, става ясно от статистиката на централната банка в София.

Все пак България е изправена пред известни рискове, тъй като финансовата нестабилност на еврозоната може да засегне възстановяването на страната.

Почти 1/3 от банките в България са дъщерни филиали на гръцки банки, като Piraeus Bank SA, Alpha Bank SA и National Bank if Greece SA.

През второто тримесечие на годината растежът в България се е забавил до 1,9% на годишна база от 3,4% за периода януари – март.

През тази година правителството в София очаква българската икономика да нарасне с 3,6%, а през 2012 г. - с 4,1%.

Източна Европа остава изложена на „сериозен риск“ от финансовата нестабилност в еврозоната, като рискът е най-висок за балканските съседи на Гърция, като България, се казва в публикуван на 22 юли доклад на Европейската банка за възстановяване и развитие.

Според Комнинакидис от Staff Jeans & Co. Intex, който има 1000 служители в четири фабрики в България обаче, тези рискове са съвсем приемливи.

Той споделя, че неговата компания има несъбрани плащания за над 2 млн. евро от фалирали клиенти в Гърция.

„Опитваме се да останем на повърхността, като се възползваме от ниските производствени разходи тук“, казва Комнинакидис.

Източник dnes.bg

Цената на златото отбеляза най-големия си спад от 1980 г. насам

Цената на златото падна днес с над 5%, с което отбеляза най-големият си дневен спад от 1980 г. насам. Стойността на тройунция се понижи до 1757 долара, с което отрезви много инвеститори и прекъсна поне за ден възходящото си движение.

През последните години цената на златото скочи силно и много инвеститори се насочиха към него с надеждата, че е по-сигурна и по-доходна инвестиция от акциите. Интересът им граничеше със спекула, което накара много анализатори да предупреждават, че сегашните цени на благородния метал напомнят балон, който рано или късно ще се спука.

Малко след началото на проблемите с ипотеките в САЩ, през октомври 2007 г. цената на златото беш е 740 долара.

"Златото беше разглеждано като сигурна инвестиция, защото не беше популярно. Но сега е.", коментира пред Associated Press Четин Чинер, професор по финанси в Университета на Северна Каролина. Според него покупката на злато е била възможност и да се въползват инвеститорите от модерното вложение, и да имат едновременно сигурна инвестиция.

"Хората трябва да започнат да мислят, че златото е по-рисково, отколкото смятат", казва проф. Чинер, според когото цената на метала е балон.

На друго мнение е Монти Гилд, директор инвестиции в управляващата компания Guild Investment Management - според него настроенията за златото още са като за пазар с посока нагоре, макар компанията му да е продала част от вложенията си в злато. Според Гилд цената е скочила твърде много за твърде кратко време. Той обаче посочва, че при спад на цените би купил и прогнозира стойност от 2200 долара за тройунция.

Източник dnevnik.bg

С влак или кола – София–Бургас за едни 3 часа

"Поставяме си нови цели – гражданите в България до няколко години да пътуват до Бургас за три часа както с влак, така и с кола по "Тракия", обяви регионалният министър Росен Плевнелиев.

"Тепърва държавата ще инвестира в интегриран градски транспорт, и то не само в София", обясни Плевнелиев и отбеляза, че новата цел на правителството е добра възможност за инвестиции на български и чуждестранни фирми.

Министърът заяви, че едно предприятие за производство на локомотиви или трамваи в България ще има всички перспективи да печели държавни поръчки.

"Нали не очаквате държавата или общината да построи завод за трамваи. Частната инициатива е добре дошла. Това, което ние гарантираме, е бъдещ пазар... Ще подменяме и българските железопътни линии. Стартира и програмата на Световната банка за рехабилитация и реконструкция в цялата зона на мрежата", коментира той.

"Ние гарантираме дългосрочна визия и приоритетност. Инфраструктурата е тотален приоритет на тази партия и на това правителство", заяви Плевнелиев.

Двамата с кмета Йорданка Фандъкова подписаха договор за интегриран градски транспорт в София по ОП "Регионално развитие".

Общата стойност на проекта е 62 млн. евро, като 50 млн. от тях са безвъзмездни.

"Повече от година и половина отне подготовката на проекта. Ползата за София ще бъдат 50 нови тролейбуса", похвали се Фандъкова.

"Това, което правим сега относно автобусите, тролейбусите и трамваите, е етап едно... вече работим по етап две не само със София, а и с другите шест големи града на България", обясни Плевнелиев, като поясни, че сумите по проектите ще се удвоят.

"Това е гарантирано, защото МРРБ вижда огромния смисъл, Брюксел също, и ние вече приоритизираме градския транспорт. Смисълът е вече хората да не висят по спирките, да не се блъскат в неклиматизирани автобуси и тролейбуси и всяка градска машина да бъде съобразена и удобна за инвалидите", поясни министърът.

Плевнелиев обясни и действието на т.нар. умни светофари, които ще бъдат монтирани в столицата: "Умният светофар разпознава датчиците, които има във всяка една машина на градския транспорт. Това са над 800 машини, които ще бъдат оборудвани с подобни датчици. 20-те умни светофара на София ще разпознават машините и ще калкулират времето, за което да стоят на зелено, за да може да ги пропуснат".

Източник dnes.bg

Икономиката се забавя въпреки ръста на потреблението и инвестициите

Икономическият ръст на България се е забавил през второто тримесечие на годината. Брутният вътрешен продукт (БВП) за периода се е повишил с 1.9 на сто на годишна база, показаха сезонно изгладените данни на Националния статистически институт (НСИ), оповестени в петък. Повишението спрямо първото тримесечие е едва 0.1%.

По този начин се оправдаха прогнозите на икономисти, че ръстът се е забавил допълнително през април-юни, след като през първото тримесечие повишението беше 3.4%, а в последното на 2010 г. - 3.8%. Скоростта на българската икономика намалява на фона на задълбочаващата се дългова криза в еврозоната и увеличаващите се притеснения за нова рецесия в САЩ. Показателно е, че икономика като френската отчете нулев ръст през второто тримесечие, а гръцката - спад от 7 на сто (данните за страните от ЕС ще станат известни на 16 август).

Изнесените експресни оценки за БВП често се променят. Също така са сезонно изгладени, което означава, че е направен опит за изключване влиянието от еднократни и сезонни фактори, но според специалисти изглаждането на толкова ранни данни създава риск от изкривяване на оценките.

Експертите, до които "Дневник" се допита, са на мнение, че няма твърди сигнали, че икономиката на България излиза от кризата. Освен това трудно може да се разчита само на експорта да издърпа цялото стопанство. Лъч надежда дава лекото увеличение на вътрешното потребление и повишението на вътрешните инвестиции, считат те. Според тях до края на годината икономическият ръст трудно ще стигне правителствената прогноза от 3.6%.

Възстановяването се забавя, защото през второто тримесечие

инвестициите растат недостатъчно, а износът намалява

Това обаче не може да бъде компенсирано от лекото повишение на индивидуалното потребление и вътрешните инвестиции и не е достатъчно за постигане на устойчив растеж. Основният проблем може да дойде по линия на експорта, който досега беше двигател на възстановяването, но следващите тримесечия може да стагнира отново заради забавяне на икономиките на основните търговски партньори на България. Показателни за това са и данните за износа на България към трети страни, който през юни отчете спад за първи път от края на 2009 г.

Експертите предупреждават, че българската икономика може да бъде засегната от вече усещаното забавяне на глобалната икономика, а данните за второто тримесечие са само предвестник на по-трудна втора половина на годината.

"Сбъдват се прогнозите ни, че не може да се разчита само на износа за ръста на БВП. В един момент след отскока от дъното темповете ще се забавят, но това става за сметка на инвестициите, което за мен е добра новина", каза Лъчезар Богданов от "Индъстри уоч".

Данните на НСИ показват, че износът през второто тримесечие на тази година е спаднал с 0.5% в сравнение с предходното.

"Това беше очаквано с оглед на това, че експортно ориентираните предприятия показват добри резултати вече повече от година, съответно базата за сравнение вече е променена. Няма доказателства, че икономиката излиза от кризата, данните по-скоро свидетелстват за един твърде бавен растеж", смята макроикономистът Димитър Чобанов.

Според председателя на браншова камара "Машиностроене" Илия Келешев "оптимизмът ни се оказа напразен". "От януари до юни наблюдавахме задържане на износа. Нормално е БВП да нараства с по-малки темпове от очакваното, защото предприятията все още са в криза", каза той.

Положително е, че потреблението и инвестициите се увеличават

Именно тези показатели се приемат за едни от основните двигатели на растежа и бяха в постоянен спад последните тримесечия. Свитото кредитиране и потребление караше икономическите и нестопанските субекти да намаляват разходите си или да ги отлагат за бъдеще време.

Инвестициите за тримесечието нарастват с 9.5% спрямо същото на миналата година, като според експертите това може да бъде прието като сигнал за съвземане на икономиката.

"Очакванията ни бяха за 0.3-0.4% ръст спрямо предходното тримесечие, но положителната изненада беше увеличеното потребление", каза главният икономист на Уникредит Булбанк Кристофор Павлов. Той очаква значително по-добро трето тримесечие заради по-добрата зърнена реколта и туристическия сектор. "Трябва да се стремим към устойчиво ниво на растеж от поне 3%, при който ще може да се генерират нови работни места", отбеляза той.

Според Георги Ганев от Центъра за либерални стратегии капиталовите инвестиции нарастват с най-голям темп от последните три години. "Това би трябвало да е сигнал, че някакво вътрешно търсене, което инвестициите отразяват, се посъбужда", каза Ганев.

Димитър Чобанов е на мнение, че "ръстът в инвестициите е добра новина, но това по-скоро е процес на възстановяване и е видно от ниската база".

Продължават да се свиват публичните разходи

макар и с по-бавни темпове. За второто тримесечие спадът при тях е 2.9% при 6.5 на сто през първото. От друга страна, спазването на строга фискална политика и ниският публичен дълг помагат на България да спечели доверието, ако не на инвеститорите, то поне на рейтинговите агенции, като през юли Moody's повиши кредитния рейтинг на страната, а се очаква същото да стори и Standard & Poor's. Това е показателно, че страната ще може да заема средства от международните пазари при по-ниски лихви.

В деня преди излизането на данните на НСИ Международният валутен фонд повиши прогнозата си за ръста на БВП от 2.5% на 3%. Правителствената прогноза е за повишение на икономиката от 3.6% тази година. Експертите обаче са на мнение, че това трудно може да се сбъдне. Кристофор Павлов съобщи, че Уникредит Булбанк ще понижи прогнозата си от 2.8% на 2.5% за 2011 г. Лъчезар Богданов също е на мнение, че правителствената прогноза ще се изпълни много трудно.

Гръцката EFG Eurobank прогнозира 3.2% по-висок БВП, а Merrill Lynch няма да променя своята - и засега тя си остава 3.2% за 2011 г.

Аграрният сектор се понижава най-много

Той традиционно допринася най-малко за реализираната добавена стойност през тримесечието – едва 5.3%, и е с най-голям спад както на годишна база (-7.4%) и спрямо предходното тримесечие (-4.1%). Това според експерти също не може да се приеме за голяма изненада, защото аграрният сектор върви надолу от 10-12 години.

Определящ за брутната добавена стойност си остава секторът на услугите с 61.4%, а индустриалният - с 33.3%, като и двата се покачват на годишна база. Данните за индустриалното производство на НСИ показват, че последните месеци и у нас то забавя темпове, както и в почти всички страни от Европейския съюз.



Това се дължи и на по-високата база, от която тръгва, тъй като индустрията е секторът, при който възстановяването от кризата се усети най-бързо, защото голяма част от продукцията му е предназначена за износ, а търсенето на международните пазари започна да расте още в началото на миналата година. Освен това заради покачването на цените продажбите им растяха по-бързо в номинална стойност, отколкото в количествени обеми.
Източник dnevnik.bg

Бумерангът на страха от дългова криза се върна в Европа

В момента, в който САЩ правят крачка назад от пропастта на фалита, страховете от избухване на дългова криза се върнаха през Атлантика в еврозоната, като този път във фокуса са Италия и Испания.
Премиерът Хосе Луис Родригес Сапатеро вчера отложи лятната си почивка, за да координира действията на правителството в Мадрид.

Информация се подава и на лидера на опозицията Мариано Рахой, който се очаква да спечели насрочените за ноември извънредни парламентарни избори. Поддържа се постоянен контакт с партньорите от еврозоната и специално с Германия, Италия и Франция, съобщиха от икономическото министерство.

Причината е рекордното повишение (над 6%) на цената, която трябва да се плати на инвеститорите, за да инвестират в испански дългови книжа. Именно такива лихви по държавните облигации накараха Гърция, Ирландия и Португалия да търсят международни спасителни заеми.

Тревогата на инвеститорите се стовари днес и върху Италия. Лихвите по дълга й стигнаха 11-годишен връх и се изравниха с тези на Испания. Министърът на икономиката Джулио Тремонти свика по спешност оглавения от него Комитет за финансова стабилност, за да обсъди с централната банка, застрахователите и регулаторите как да се реагира. Утре премиерът Силвио Берлускони трябва да говори пред парламента за кризата.

Наложи се Европейската комисия да опровергава пазарни слухове. "Не съществуват планове на Европейския съюз за оказване на финансова помощ на Испания, Италия и Кипър. Няма папка с документи за помощ на някаква маса за преговори, просто няма какво да се обсъжда", заяви Шантал Юг, говорител на еврокомисаря по икономическите и паричните въпроси Оли Рен.

Анализатори, цитирани от "Ройтерс", обаче посочиха, че още на срещата на върха през октомври лидерите на еврозоната ще трябва да успокояват пазарите, като увеличат два или дори три пъти средствата в антикризисния си фонд. В момента той ще стигне единствено за евентуална помощ за Испания, но няма да остане нищо за Италия.
В САЩ сделката за избягване на фалит днес мина през Сената и остана президентът Барак Обама да я подпише, за да стане закон. Анализаторите обаче бяха почти единодушни, че в следващите часове агенция "Стандард енд Пуурс" ще понижи рейтинга си за страната за пръв път от 1917 г. насам.

Източник dnevnik.bg

Заб(р)авена стойност

"Аз, ако завали дъжд, и агне ке заколям", казва Христо Керимов. Той е собственик на ферма за производство на плодове и зеленчуци в Петрич. Там сме в 12 ч. на обед. Температурата е около 30° C. Въздухът не помръдва. Керимов и семейството му буквално тичат по цял ден из 70-те декара градини с туби, пълни с бензин, за да захранват водните помпи, които осигуряват вода за поливане. Работят от 5 ч. сутринта до късно вечер само с ръцете си, наведени над лехите. В мръсните си дрехи и изпокъсани кални еспадрили, Керимов разказва как се е върнал от гурбет в Испания и е инвестирал 200 хил. лв., за да вземе под аренда земя, да насади и изгради фермата, в която се отглеждат над 10 вида плодове и зеленчуци.

В началото мислел, че има потенциал. Четири години по-късно, за себе си е той вече е "луд да се занимава с това". За по-либерално мислещите Керимов е роб на една вредна система на държавно субсидиране, а за бюджета - враг номер едно, защото е потенциалният следващ, който ще се нареди на опашката за пари. И трите неща са в някаква степен верни и навяват онази мрачна картина, която напоследък асоциираме с работата на село.

Но земеделието не е обречен сектор, точно обратното. Дисекцията на проблемите показва, че те са дълбоки и сериозни, но в никакъв случай нерешими - въпрос на умна администрация, по-добри правила и повече опит. Инвестициите там едва прохождат, но европейското финансиране движи сектора напред - бавно и със скърцане, но непрекъснато. Потенциалът от поскъпването на храните и увеличаващото се търсене в глобален мащаб обещават светло бъдеще на онези земеделци, които успеят да намерят нишата си и се отворят към идеята за сдружаване, която е в основата на по-успешните европейски модели. Земеделието наистина има потенциал в България. Въпросът е колко бързо тя ще съумее да го използва.

Земя като една човешка длан

Картината на земеделския сектор в България в момента не изглежда розова. Малки разпръснати площи, огромен дял на дребните стопанства, неефективно усвояване на субсидиите, недостатъчни инвестиции и вътрешни, и външни (виж графиката). Преките чуждестранни инвестиции тук са под 0.1% от БВП на страната годишно. Ясно е, че селското стопанство няма потенциала на промишлеността или IT сектора да създава добавена стойност, но в условията на силно субсидиране и нарастващо търсене на храни поне трябва да показва по-добри резултати. Ефективността на сектора обаче спада, производителността на труда е доста под средната за страната, доходите - също. Което означава, че тези субсидии поне засега не водят до желаните резултати.

Първият основен проблем е разпокъсаната между много на брой малки собственици земя и бавният процес на уедряването й. В момента се обработват (или ползват за целите на животновъдството) около 36 млн. дка, което е 87.7 % от общия процент на земя, която е подходяща за развитие на земеделски дейности. Зад тези числа обаче се крият огромен брой ясни и неясни собственици и оттам - огромни различия. "Държавата като че ли не е заинтересована от комасацията, този процес върви мудно. Общинският и държавен поземлен фонд не се управляват ефективно. Общините, които имат земеделска земя, не я дават на инвеститори, за да могат да получават субсидиите си за нея", обяснява Борислав Петков, председател на Асоциацията на собствениците на земеделска земя. Често се случва някои парчета земя да са изоставени от собствениците си и да не могат да се обработват, защото статутът им не е уреден. Всичко това, разбира се, е пречка пред инвестициите. Земеделието е сектор, който иска техника, инфраструктура, препарати и дългосрочно планиране - нищо от това не може да се случи пълноценно без сигурност за основния ресурс в следващите поне 10 години.

Стари машини и стари хора

Раздробена е не само земята. Производителите също в огромната си част са малки ферми, които не могат да се състезават с обемите на производство на фермерите в Полша или Франция например. 71% от стопаните в България получават субсидии до 500 евро, а 3% вземат над 65% от общите средства, показва доклад на ЕК от 2009 г. Въпреки че тенденцията към окрупняване и обединяване на земеделците вече е налице, това се случва твърде бавно. По-големите обединения естествено имат повече възможности да инвестират в механизация, добри напоителни системи и съответно да получават по-високи добиви. Тук се работи с машини на възраст около 40 години, а бюджетът на мярката по Програмата за развитие на селските райони, която е насочена към купуване на нова техника, беше изчерпан бързо.

Машините не са единственото старо нещо. Според доклада на Световната банка земеделието е сектор, в който 54.6% от заетите са над 55 години.

Липсата на комасирана земеделска земя и квалифицирана работна ръка са двата най-големи проблема, с които се е сблъскал например Ангел Токмакчиев, собственик на розови масиви и дестилерия в района на Казанлък, когато е стартирал бизнеса си. Сега за Токмакчиев работят основно роми и той смята, че са отлични работници. Истината обаче е, че повечето кадри, които по правило са нискоквалифицирани, предпочитат да се занимават със селскостопанска дейност зад граница, където заплатите са по-високи.

Пари на калпак

Въпреки сериозния проблем с влизането на инвестиции в сектора в момента, пари в него има. Само през последните пет години в земеделието са налети около 3.6 млрд. лв. под формата на субсидии. След влизането в ЕС сумите нараснаха. Само за 2010 г. преките субсидии за земеделски стопани са били над 1 млрд. лв., което е 1.5% от БВП на страната. Срещу този процент седи делът на сектора в икономиката - 4.5% от БВП. За разлика от другите европейски фондове голяма част от тези пари са раздадени без никакво проследяване на ефективността им, защото методологията е простичка - определени средства за определени култури на хектар годишно. "Директните плащания се усвояват много бързо - те са просто пари на калпак. Ефектът обаче не може да се види, нито да се измери. Програмата за развитие на селските райони е много по-важна, защото зад нея стоят и икономически, и социални ефекти, но там е по-бавно, защото става с проекти", коментира Антон Гладнишки, експерт в дирекция "Програмиране на средствата от ЕС" в Министерския съвет. Това е най-малкото спорен начин за стимулиране на един сектор, но този механизъм за компенсиране на по-ниските фермерски доходи съществува в ЕС от десетилетия и докато не бъде променен (което тепърва започва да се обсъжда), никое българско правителство няма да посегне на преките субсидии. Забавянията на тези плащания са сред най-честите причини за фермерските протести, които се случват поне по няколко пъти в годината.

България дори прелива пари от единия стълб - програмата за развитие на селските райони, към другия - субсидиите, защото така може да раздаде директно повече пари на фермерите. ЕК е позволила подобна практика, защото земеделците тук започнаха едва с 25% от субсидията на фермерите в Западна Европа, като тя расте с 5% годишно. Както отбелязва един производител на кайсии в Петрич, "на гърците им плащат по шест поливки на ден, а на нас по една. Гъркът си взима субсидиите и пуска продукта на пазара на цена, каквато ние не можем, защото субсидията на него му е достатъчна да преживява". Гладнишки твърди, че фактът, че българските производители изнасят в ЕС въпреки неравностойното си положение, показва колко добре биха се справили на един пазар, неизкривен от субсидиите. Такъв пазар обаче няма да съществува дори в по-далечно бъдеще, признава самият той. "Ако ЕС премахне директните плащания, със сигурност ще остави възможност на държавите да ги правят на национално ниво. Тогава българският фермер ще загуби още повече."

Големи идеи, малки идеи

Ясно е, че секторът има потенциал. Фактът, че дори сега българската продукция се изнася предимно за ЕС, където се бори с по-добре финансирани местни производители, говори ясно за по-доброто й бъдеще, стига изброените недостатъци - проблемът със земята, сдружаването и увеличаването на инвестициите, да бъдат решени. Износът на земеделска продукция в стойност расте с над 30% през 2010 г., като най-голям е делът на житните растения. Ефективността наистина пада в последните години, но истинските пари започнаха да влизат в сектора едва през 2009 г., когато бяха размразени европейските програми и ефектът от тях предстои да се види.За да се случи това по-добро бъдеще обаче, остава още един важен фактор - способността на българските стопани да откриват пазарните ниши, които могат да запълнят. Житните култури например в момента са основно перо, но те зависят от силната конкуренция на държави като Русия и Украйна, които последните две години по различни причини ограничиха износа си и така освободиха пазар. Ангел Токмакчиев споделя опита си, че дори за розовото масло, което е традиционно уважаван продукт, вече не е достатъчно да кажеш само, че продуктът ти е български, за да продаваш добре и да намериш пазар.Преди около месец Министерството на икономиката и енергетиката разпространи стратегия за привличане на чуждестранни инвестиции, в която се наблягаше на био производство. "Аз съм коментирал стратегията с колегата Трайков и тук се разминаваме. България е в тежка конкуренция с био производители в Европа, затова според мен е по-добре да развиваме и да залагаме на конвенционалното земеделие. Биото има своето място, но то не може да бъде гръбнакът на българското земеделие", коментира пред "Капитал" министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов. "Грешката е, че в последните години се акцентира върху зърнопроизводството. Този сектор получава и най-много субсидии. То ни е основно перо в момента и много добре се развива, но не бива да загърбваме плодовете и зеленчуците и животновъдството. Имаме и прекрасни вина, които по нищо не отстъпват на италианските и френските вина, но за да пробиеш с тях, ти трябват количества, а ние нямаме масивите на тези държави", обяснява той.Хубавото на сектора с екологично чисто земеделие е, че то е пример за силата на пазарния стимул. Броят на био производителите е нараснал 4 пъти за последните пет години по данни на земеделското министерство - от 214 през 2006 г., до 820 през 2010 г. За същия период култивираните площи са нараснали петкратно – до 20.5 ха. Двойно се е увеличило производството на био мед например. Институтът по планинско животновъдство и земеделие в Троян произвежда и търгува със собствена био марка кисело мляко и сирене. Тя се реализира добре на местния пазар в града на производствена цена от 9.60 лв. В търговските вериги стойността й е двойна, но въпреки това намира купувачи според директора на института Марин Тодоров. "Имахме няколко пъти запитвания за износ, но не можем да го осъществим, заради малките количества, които произвеждаме", допълва той. Продукцията на био земеделието все още е по-скоро бутикова, но това се променя. България може да произвежда био еквиваленти на всички земеделски култури и продукти от животински произход. Ако не ги виждате често около себе си, това е защото в момента около 90% от тях са предназначени за експорт, по данни на браншовите организации. Поради високите цени вътрешното потребление е все още е ниско, но тази продукция се търгува добре в ЕС.

Голямата идея на Найденов е България да не изнася суровини, а да увеличава инвестициите в преработка, за да се увеличава добавената стойност в икономиката. "Срещите с чуждестранни инвеститори показват интерес и в производство, и в преработка, а на всички визити, които имам - и в арабския свят, и в Русия, и в Израел, навсякъде искат българските храни", допълва министърът. Мечтите за инвестиции обаче са едно, реалностите друго. Докато работи по привличането на инвеститори, добре е държавата да се заеме активно с  проблемите, които зависят от нея - като например се погрижи селските райони да не се обезлюдят съвсем и там да има условия за нормален живот. Растящите цени на храните и трупането на пазарен опит ще се погрижат за останалото.

По темата работи и Вера Денизова

Източник capital.bg