Настъпване на нова световна епоха – Човешката ера, бе обявено наскоро на Световния икономически форум в Давос.
Предишните епохи бяха определяни, на първо място, от ресурсите, които ги преобразиха - каменната ера, бронзовата епоха и желязната епоха, а после се характеризираха от областите, които хората завладяваха с непрестанно усъвършенстващите се технологии - индустриалната ера, космическата ера и информационната ера.
Сега навлизаме в нова ера - Човешката, заяви Джефри А. Джорес, председател и главен изпълнителен директор на Manpower Inc, цитиран от Technews. Това е новата реалност и тя има значителни индикации както за работодателите, така и за индивидите, защото човешкият потенциал сега става главен фактор за икономически растеж. Светът преживява епоха на големи промени, в която бизнес моделите ще трябва да бъдат преработени, предлаганите стоки и услуги – преосмислени, а социалните системи - преоткрити.
Съществуващите модели и социални системи са натоварени до крайност и са стигнали точката, в която са вече неприложими. В последвалия хаос и пост-рецесионно напрежение да се направи повече с по-малко създава една много предизвикателна среда.
„Нашата способност като компании, правителства и, разбира се, индивиди, да се приспособим към тази нова реалност, към новия начин на правене на нещата ще зависи от това до каква степен можем да черпим от вътрешния човешки потенциал - талантът стана ключова различителна характеристика”, каза Джорес. „Разбирането как да отключим този дух, страст и потенциал не е универсален подход и изисква от работодателите да се ангажират със своите хора на човешко ниво. Навлизаме в Човешката епоха.”
Глобални сили, включително рецесията, бързото технологично развитие, променящият се демографски пейзаж и възходът и падението на мощта на новите и развитите пазари си сътрудничат за реализиране на Човешката ера и скоростта на промяната се увеличава. По време на рецесията и в сегашния период на възстановяване много организации рационализираха и преформулираха практиките си по отношение на хората, като намалиха разходите, повишавайки ефективността. В последствие много компании осъзнаха, че ако са в състояние да отключат потенциала на точните хора и на точното място, те могат да постигнат повече, отколкото са си представяли – дори и в среда, изпълнена с предизвикателства.
Това напрежение даде стимул на иновациите и по невиждан преди начин. Работодателите разбраха, че точният талант сега е по-важен от когато и да било преди, но в същото време той се превръща във все по-оскъден ресурс. Така работодателите се борят със следния парадокс – да намерят подходящия талант на подходящото място в подходящия момент независимо от относително високото ниво на безработица. Според най-новото изследване на Manpower за недостига на таланти, проведено сред над 35,000 работодатели в 36 държави, повече от 30% от тях имат трудности да запълнят ключови работни места, които са жизненоважни за успеха на организацията им.
„В миналото се говореше за „война за талант”, сега е „война за таланти”, добави Джорес. „Това, което в момента наблюдаваме и чуваме от компаниите, с които работим, е че за да напреднат, те трябва да разполагат с необходимия талант не само на няколко ключови мениджърски позиции, но и за всяка една роля в организацията. Финансовите маржове са свити до такава точка на напрежение, че всяка роля е от значение, всяка роля трябва да бъде възможно най-продуктивна и ефективна – от позицията на изпълнителния директор до тази на портиера. Организациите трябва да имат достъп до таланти - не само до капитал. Докато този процес еволюира, ще видим как капитализмът ще бъде изместен от т.нар. талантизъм и достъпа до таланти, отколкото до капитал, който ще се превърне в определящото конкурентно предимство”.
В Човешката ера за компаниите е по-важно от всякога да отделят време, за да разберат какви точно ще са нуждите на техните таланти - не само сега, а за пет или десет години напред, и да съобразят своята стратегия по отношение на човешките ресурси с бизнес стратегията си. След това трябва да станат по-гъвкави от гледна точка на това как привличат, задържат и развиват своите служители. Работодателите трябва да осъвременяват своите модели на работа и практики в областта на човешките ресурси, което ще им позволи да отключат потенциала, от който имат нужда, за да процъфтяват в тази нова реалност.
Докато организациите и правителствата осъзнаят, че единственият път към успеха е отключването на човешкия потенциал и осигуряването на подходяща среда, в която да се случи това, мотивацията и предпочитанията на индивидите ще придобиват нарастваща важност. Технологиите и растежът на социалните мрежи доведоха до едно ниво на прозрачност и възможност за директно ангажиране и разговори „човек с човек” с почти всеки – независимо дали става въпрос за работодател и служител или за търговец и потребител.
Източник actualno.com
0 коментара :
Публикуване на коментар