Възрастта за пенсия ще расте с по 6 месеца на година

Възрастта за пенсия и осигурителният стаж да започнат да растат с по 6 месеца на година още от 2012 г., докато стажът стигне 37 г. за жените и 40 г. за мъжете, а възрастта – съответно 63 г. и 65 г.



Това ще предложи на Тристранния съвет и на правителството министърът на финансите Симеон Дянков, съобщава "24 часа".

Според източници на изданието има още два варианта за обсъждане, но този бил най-реалистичен.

Вторият вариант предвижда увеличаване на "скоростта", с която да расте само осигурителният стаж – вместо с по 4 месеца, с по 6 или дори с по 8 месеца на година, докато стигне 40 г. за жените и 43 г. за мъжете.

Третият вариант е възрастта за мъже и жени да се изравни на 63 години и от догодина тя да се вдига с по 6 месеца, но само за жените, но той бил най-малко вероятен.

Вицепремиерът щял да настоява отново да се вдигне с 2 г. възрастта за ранно пенсиониране при военните и служителите на МВР от сегашните 25 на 27 г.

Стратегията за пенсионна реформа предвиждаше възрастта за пенсия да започне да се вдига от 1 януари 2021 г. Засега нямало планове да се променя възможността за навършилите 65 г. и с 15 г. осигурителен стаж да могат да се пенсионират.

Източник dnes.bg

По-малко осигурени пазят дупката в бюджета на НОИ

Осигурените в България продължават да намаляват. От януари до юни 2011 г. плащащите вноски за пенсия, болест, майчинство и безработица са били близо 2.7 млн. души, или с над 51 хил. по-малко спрямо същия период на миналата година. Това показва справка на Националния осигурителен институт (НОИ), подготвена за "Дневник".

Основните причини за това са ръстът на сивата икономика, съкращенията, емиграцията и увеличаващият се брой продължително безработни и обезкуражени, че ще намерят работа, коментираха работодатели, синдикалисти и експерти в осигуряването.

Данните на НОИ за намаляването на осигурените контрастират с тези на министерството на труда, според което безработните през юни са били с над 44 хил. по-малко спрямо януари. Според експертите това означава, че част от тези, които вече не се осигуряват, продължават да работят, но в сивата икономика.

Сегашното намаление на легално работещите е по-малко от миналогодишното, когато спадът беше 160 хил. души. Въпреки това последствията са не по-малко негативни, защото отварят още по-голяма дупка в и без това огромния дефицит на осигурителната система. В закона за бюджета й за тази година е планирано недостигът да бъде 1.4 млрд. лв.

Засега към тях се добавят още 160 млн. лв., колкото е неизпълнението на приходите към края на юни. Допълнителната дупка ще трябва да се запълва с парите на всички данъкоплатци. Това означава, че и пенсионерите ще финансират част от пенсиите си. Друг минус е, че насочвайки допълнителни ресурси към осигурителната система, държавата лишава други сектори от нужните им средства.

Ниският осигурителен доход е другата причина за недостига в осигурителната система, обясниха от института. Според разчетите в Закона за бюджета на общественото осигуряване през тази година той трябва да стигне 610 лв., но средната му стойност за първите шест месеца е 586 лв.

Неизпълнението на постъпленията беше официалната причина за упреците на премиера Бойко Борисов и министъра на финансите Симеон Дянков срещу бившия управител на НОИ Христина Митрева.


Тезата на управляващите беше, че залагайки нереално високи приходи, осигурителният институт раздува бюджетния дефицит. В резултат на това Митрева подаде оставка, а НОИ е без управител вече повече от три месеца, макар да бяха обявени двама кандидати за поста.
Източник dnevnik.bg