МВР си раздало 74 млн. лв. повече в кризисната 2010

Нови скандални данни за харчовете на МВР изнесе Сметната палата в редовния си одит на отчета на държавния бюджет за миналата година, пише в. "Сега".



В кризисната 2010 г. вътрешното министерство е успяло да раздаде 74 млн. лв. за заплати над официално обявените 522 млн.

С тези и други преразходи бюджетът на ведомството в края на годината е стигнал 1.39 млрд. лв. - с 83 млн. повече спрямо заложеното в бюджета.

Сериозни преразходи имат и военното министерство, и ДАНС. Числата показват още, че разходите на държавата за обезщетения и плащани суми по граждански договори от ведомствата главоломно растат.

Докато 25 от общо 34 първостепенни разпоредители с бюджетни кредити са свивали перото за заплати и са успели да спестят 53.8 млн. от утвърдените за целта средства, 9 ведомства са раздали общо 77.8 млн. лв. над планираното. Огромната част от това превишение - 74.5 млн. лв., е в МВР.

Силовото ведомство, което постоянно се оплаква от липса на пари за бензин, е взело за заплати 62 млн. лв. от средствата за издръжка.

От доклада на Сметната палата не става ясно по каква линия са осигурени оставащите 12 млн. от допълнителната сума.

Източник dnes.bg

Депутатите влизат в спор дали да възложат на Сметната палата одит за субсидията на партиите

Очаква се днес парламентът да обсъди проекторешение, с което да възложи на Сметната палата одит за държавната субсидия на партиите.

Предложението е на 57 депутати от "Синята коалиция", ДПС, "Атака", БСП, както и няколко независими народни представители. Те искат Сметната палата да направи одит на отпускането, получаването и разходването на допълнителната бюджетна субсидия от партиите, към които независимите народни представители в 41-то Народно събрание са декларирали принадлежност. Според закона за Сметната палата парламентът може да възлага до пет специфични одита на година.

Темата с държавната субсидия на партиите и "пренасочват" ли независимите депутати държавни пари от една към друга партия са разгоря с нова сила в началото на юни. Тогава"Атака" поиска законови поправки, с които да отпадне принципът субсидията (12 лева на глас годишно) да следва депутата. Тогава стана известно, че първият отцепник от "Атака" - Камен Петков, е попълнил декларация за принадлежност към БСП и така, по изчисленията на Волен Сидеров, левицата взима 200 хил. лв. годишно от субсидията, която се полага на неговата партия.

Впоследствие се разбра пък, че някои независими депутати са декларирали принадлежност към ГЕРБ и затова парите им отиват към управляващото мнозинство. Въпреки настояването на опозиционните партии финансовият министър Симеон Дянков да каже кои депутати са пренасочили парите си към ГЕРБ, той заяви, че това са лични данни и той не може да ги представи.

Така на въпроса чии пари поне временно отиват в касите на ГЕРБ отговарят само кулоарните слухове. Твърденията на депутати са, че това са субсидиите на шестимата депутати, които в декларация обявиха подкрепа за кабинета - Венцислав Върбанов и петима отцепници от РЗС.

Като сигурно се сочи и че средствата на изключения от ДПС Касим Дал също вече са към ГЕРБ. Както той, така и негови приближени политици обясниха, че средствата обаче не остават в управляващите, а идеята е да постъпват в учредената от Дал и хората му фондация "Свобода и достойнство".

В парламента коментират, че и средства на останалите независими депутати не се харчат от ГЕРБ, а също в крайна сметка се предоставят под една или друга форма на отцепници.
Източник dnevnik.bg

Два млн.лв. таван за президентските, осем за местните избори

Публичен регистър на банковите сметки на партиите и коалициите ще показва разходите им по време на предизборните кампании.

ЦИК трябва да представи пред Сметната палата данните за сметките, които ще обслужват кампаниите на допуснатите до изборите политически формации.

Регистърът ще е публичен и в него ще се отчитат всички приходи и разходи на политическите сили (партиите, коалициите и инициативните комитети) във връзка с изборите.

До 30 дни след изборите политическите играчи трябва да представят в Сметната палата подробна сметка за предизборната си кампания. За всеки един приход или разход е нужен документи.

Анонимните дарения са забранени. Същото важи и за търговци, юридически лица, НПО-та, чужденци извън ЕС. Физическите лица пък не могат да даряват над 10 000 лв. годишно на любимата си партия.

2 млн. лв. е горната граница на номинираните за президент от партии, коалиции или инициативни комитети. За местните избори сумата не бива да надхвърля 8 млн. лв., тъй като в нея влизат и кампаниите на общинските съветници.

Източник actualno.com