Трябва да се върнеш чак до 60-те години, за да намериш победител в избори в Турция, който да е събрал повече от 50% от гласовете. Но в сравнение с очакванията, които Реджеп Ердоган имаше преди изборите, резултатът изглежда почти като загуба, коментира Spiegel.
Неговата цел беше две трети от мандатите, както обясняваше наляво и надясно из страната. Останаха обаче 326 от 550 местата в турския парламент, което си е стабилно мнозинство. Но за самостоятелна промяна в Конституцията съвсем не стигат.
При това тъкмо това беше обявената цел на Ердоган – веднага след изборите за започне с дебата за нова конституция. Искаше да превърне сегашната парламентарна система в президентска демокрация по френски модел и Ердоган да заеме мястото на президент.
Предвид изборните резултати ще трябва да се сбогува с тази цел. За да прокара нова конституция по негов модел, му трябваха поне 330 мандата.
С гласовете на 330 депутати щеше да е възможно една нова конституция да бъде приета от парламента и след това да бъде подложена на референдум. Ердоган вероятно щеше да спечели такъв референдум. Сега премиерът зависи от сътрудничеството поне с една от останалите партии в парламента.
„Тази вечер нацията не просто ни даде управлението. Тя ни натовари да изработим нова конституция. Посланието е, че трябва да я направим с другите политически сили“, обяви Еврдоган. “Ще изслушаме и партиите, които не са представени в парламента. Ще водим възможно най-широки преговори“.
Освен Партията на справедливостта и развитието на Ердоган в парламента влиза социалдемократическата Републиканска народна партия, крайно дясната Националистическа партия за действие и 35 независими депутати, които се включиха в надпреварата от името на кюрдската партия сега ще направят парламентарна група.
Загубата в победата на Ердоган се дължи най-вече на доброто представяне на кюрдите и ултранационалистите. Кюрдите, които прескочиха 10-процентовата бариера, като издигнаха независими кандидати, имат 35 мандата. Това ще играе важна роля в бъдещия дебат за конституцията.
Още по-важни са обаче 13-те процента на националистите. С пуснати преди изборите сексвидеа високопоставени функционери на партията бяха принудени да се оттеглят и вкараха партията в криза.
Според социологическите проучвания националистите губеха подкрепа и се въртяха около критичните 10 процента. Ако не бяха успели да прескочат бариерата, сега разпределението на мандатите щеше да е друго и Ердоган щеше да има 330 места.
Социалдемократите с 26% от гласовете също не изпълниха очакванията. Много анализатори прогнозираха 30 на сто предвид ангажираната предизборна кампания. В сравнение с местните избори през януари 2010 г. Републиканската народна партия е изгубила гласове дори в някои от най-важните си крепости.
В този вот например не успяха да удържат Анталия и отстъпиха победата на партията на Ердоган. От големите центрове в страната – Истанбул, Анкара, Измир и Адана, социалдемократите са победили само в Измир.
Лидерът на партията си изгради добър имидж, но не успя да отбележи точки срещу доброто икономическо развитие и външната политика на Ердоган.
Самочувствието на премиера във външната политика, определяно от критиците му във и извън страната като мегаломания, се приема доста добре от турските избиратели. Самоувереното изправяне пред Запада е балсам за турската душа, ангажимента на Ердоган към палестинците също му донесе симпатии.
Решаващо обаче е, че Партията на справедливостта и развитието и лично Ердоган стоят зад постоянния икономически растеж през последните девет години. Обещанието му доходите на глава от населението в Турция в следващите години да се удвоят, се приема от много избиратели за чиста монета.
Дали, предвид изборните резултати, Ердоган изобщо ще се заеме с нова конституция, е под въпрос. Сигурно е обаче, че кюрдският въпрос окончателно се качи на първо място в дневния ред.
Докато резултатите на Ердоган са се подобрили с 3%, кюрдите увеличиха броя на депутатите си впечатляващо от 20 на 35. Дискусията за автономия и политически права на кюрдите вече няма да може да бъде потискана.Източник dnes.bg
