Показват се публикациите с етикет НЦИОМ. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет НЦИОМ. Показване на всички публикации

ГЕРБ - 24,4%, БСП изостава на 17,5%, ДПС на трето място с 6,5%




„Атака“ удвоява подкрепа, Кунева върви надолу

„Атака“ удвоява подкрепа, Кунева върви надолу
ГЕРБ запазва без промяна електоралното си влияние – 24,4% от имащите право на глас, в сравнение с края на месец януари 2013. Това показват данните от национално представително проучване на НЦИОМ, направено в периода 21-26 март.



НЦИОМ: ГЕРБ пълзят нагоре



През септември ГЕРБ продължава да бъде водеща политическа сила в страната, като дори делът на симпатизантите й леко се покачва в сравнение с май 2011 г. (от 30% на 32%).


Това сочат данните от национално представително проучване на Националния център за изучаване на общественото мнение (НЦИОМ).

На следващо място е БСП с 18% (увеличение с 2% в сравнение с май 2011 г.).

През последните шест месеца без значими промени остават дяловете на симпатизантите на ДПС – между 7% и 8%, а на "Атака" и на Синята коалиция – по около 4%.

Т.е ако изборите са днес 5 партии влизат в Народното събрание.

"В навечерието на местните избори регистрираме, че делът на хората, които гледат с надежда на управлението на ГЕРБ, е равен на дела на изпитващите притеснения от това управление (44% : 44%)", обявиха социолозите.

От НЦИОМ отчитат и мобилизация на електоратите на ГЕРБ и на БСП, което пък води до покачване на общото одобрение за работата на парламента (с 6% в сравнение с юли) и за кабинета на ГЕРБ (със 7%).

След началото на изборната кампания в края на септември, 25% от интервюираните одобряват работата на НС, а 38 на сто – на кабинета.

Близо 40% от привържениците на управляващите имат положително отношение към Народното събрание, а 71% одобряват дейността на кабинета.

Още по темата

НЦИОМ: Ламбо стопи Кунева
Силно критични настроения към парламента и кабинета се регистрират сред избирателите на БСП – 72% от тях не одобряват парламента, а 79 на сто – кабинета.

Източник dnes.bg



Хиксче, кръгче или плюсче – народът още се чуди



38% от българите все още не са наясно с какъв знак трябва да отбележат на бюлетината своя избор при предстоящия вот, показват данните от проучване на НЦИОМ.


62% от хората са наясно, че трябва да гласуват със знака "X" в интегралната бюлетина.

13% смятат, че вярната отметка е "V". Други 9% са на мнение, че няма значение с какъв знак ще се гласува, стига да отбележат по някакъв начин своето предпочитание.

Най-често правилно отговорят на въпроса с какъв знак трябва да обозначат вота си хората на възраст между 40 и 49 години, представителите на интелигенцията и на частния бизнес, жителите на малките градове, живеещите без лишения, както и повечето от политически активните респонденти.

Между 50 и 55% ще е прогнозната избирателна активност на предстоящите избори. Най-висока готовност да гласуват изразяват хората над 60 години и жителите на селата, но и високообразованите, тези с по-висок от средния жизнен стандарт и тези с изявени политически симпатии.

Около една пета от избирателите се колебаят за кого и дали изобщо да гласуват. Това е по-характерно за младите до 29 години и за столичани.

Леко спада броят на колебаещите се за кого да гласуват на президентските избори. При местния вот обаче има известно покачване на дела на колебаещите се за кого от кандидатите за кметове на общините да дадат гласа си.

72% от българите декларират, че са склонни да сигнализират, ако забележат нарушения в изборния ден.

Това са предимно столичаните, хората със средно и по-високо образование, със среден и по-висок стандарт, както и политически активните избиратели – симпатизантите на ГЕРБ и на Синята коалиция по-често от останалите.

Две трети от ромите заявяват, че дори да станат свидетели на изборни нарушения, по-скоро не биха сигнализирали за това. Същото се отнася и за най-бедните, за жителите на малките градове и нискообразованите.

Източник dnes.bg



НЦИОМ: Ламбо стопи Кунева



32% от избирателите биха гласували за кандидата на ГЕРБ Росен Плевнелиев и неговото вице Маргарита Попова, ако президентските избори бяха в края на септември, сочи национално проучване на НЦИОМ.

Втори остава тандемът на БСП - Ивайло Калфин и Стефан Данаилов, които биха получили 18% подкрепа.

На трета позиция с дял от 9% се нареждат издигнатите от инициативен комитет Меглена Кунева и Любомир Христов.
Лидерът на Атака Волен Сидеров засега изпреварва кандидата на СДС Румен Христов с 1% - националистът има 4% срещу 3% за синия му опонент.

В хода на кампанията социолозите очакват известно скъсяване на дистанцията между първите две кандидатпрезидентски двойки.

„С влизането на Стефан Данаилов в кандидатпрезидентската надпревара балотажът между кандидатите на ГЕРБ и на БСП става все по-вероятен. При тази ситуация се редуцират шансовете на Меглена Куневa", коментират от НЦИОМ.

"Освен твърди леви избиратели, Стефан Данаилов привлича и периферен за БСП електорат, което допълнително обърква сметките на борещите се за независими гласове кандидати“, допълват от НЦИОМ.

В началото на юли, когато една от малкото официално обявени кандидатури беше тази на Меглена Кунева, на декларативно ниво зад нея заставаха близо една трета от пълнолетните българи, припомнят от Националния център за изучаване на общественото мнение. Сега обаче симпатизантите на ГЕРБ и БСП се ориентират към собствените си партийни кандидатури.

Най-вероятен за момента е балотаж между кандидатите на ГЕРБ и на БСП. Ако на втори тур Плевнелиев се изправи срещу Калфин, за кандидата на ГЕРБ ще гласуват половината от интервюираните, а за този на левицата – 28%.

„Кандидатите на БСП имат преимущество над тези на ГЕРБ единствено сред хората на възраст над 59 години, сред нискообразованите, сред ромите, сред турците и сред бедните“, посочват от НЦИОМ. Във всички останали социално-демографски групи кандидатите на ГЕРБ са по-предпочитани.

Кандидатпрезидентската двойка на ГЕРБ може да разчита на по-висока вътрешно партийна подкрепа, отколкото тази на БСП, отчитат още социолозите.

Близо 60% от симпатизантите на ДПС категорично имат намерение да подкрепят Калфин на евентуален балотаж срещу Плевнелиев, докато при ромите позициите на двамата са доста близки (38% срещу 34% в полза на Калфин).

Единственият случай, при който турското население е склонно да подкрепи Росен Плевнелиев, е ако негов опонент на балотаж е Волен Сидеров. Сините и привържениците на "Атака" са по-склонни да подкрепят Плевнелиев, отколкото Калфин.

Близо една трета или 31% от симпатизантите на партията на Ахмед Доган обаче все още не са решили за кого да гласуват.

Източник dnes.bg