Проверяват Лукойл за монопол и в България, и в Русия

Антимонополните власти на Русия и на България обвиняват "Лукойл" в злоупотреби, пише в заглавие руското издание "РБК дейли".

София подозира дъщерната компания на корпорацията "Лукойл България" в недобросъвестна конкуренция. Българските власти предлагат да бъдат проверени и други подразделения на фирмата в страната, отбелязва вестникът.

От Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) в София са обяснили за всекидневника, че според българското законодателство, ако се установят "антиконкурентни споразумения и съгласувани действия", санкциите може да достигнат 10 на сто от оборота на компанията за миналата година. Руски бизнес анализатор пресметнал, че в случая това означава близо 200 милиона долара.

"Лукойл" не е съгласна с обвиненията. Компанията заявява, че не е нарушавала законодателството и е готова да предостави всички документи, необходими за разследването, пише изданието.

В Русия нарушения от този род се наказват с глоба в размер на 1 до 15 процента от приходите. След две разследвания на руската Федерална антимонополна служба (ФАС) "Лукойл" е платил на държавата глоби от 1,44 милиарда и съответно 6,55 милиарда рубли. 

В сряда службата започна да разглежда трето дело срещу компанията. Междувременно "Лукойл" призна, че са били установени монополно високи цени на горивата, посочва "РБК дейли".

Според руски експерт, цитиран в материала, очакваните санкции едва ли ще са болезнени за "Лукойл". ФАС е налагала в Русия и по-големи глоби, но компаниите имат достатъчно време, за да ги "избият" с повишаване на цените, тъй като подобни дела се гледат повече от година, пояснява той.

Експерти смятат, че конфликтът на София с "Лукойл" носи изгоди на голям брой европейски компании, пише изданието.

Независимо от напрегнатото внимание към дейността на компанията от страна на властите в България "Лукойл" ще продължи да проявява интерес към българския пазар, прогнозира руски специалист.

"С методите си България иска да постигне същото, което и Русия – намаление в цените на петролните продукти", коментира той. Многото претенции към руската корпорация може би произтичат оттам, че в нишата, заемана сега от "Лукойл", охотно биха се настанили например австрийски и унгарски петролни компании, добавя експертът.

Експерти по българския пазар на горивата не виждат никакви нарушения от страна на "Лукойл". В най-лошия случай компанията е застрашена от глоба в размер на 8 процента от печалбата си в този бизнес, пише пък "Комерсант".

Председателят на Българската петролна и газова асоциация Андрей Делчев не смята, че "Лукойл" наистина е нарушил антимонополното законодателство, изтъква вестникът.

"Цените на дребно в България са същите като на целия средиземноморски пазар. Освен това пазарът на горива в България е отворен, тъй че ако цените на "Лукойл" наистина бяха високи, компании от съседни страни като Гърция и Румъния например веднага биха дошли на българския пазар", заявил Делчев.

Днес цените на бензина в България наистина са сред най-ниските в Европа, потвърждава бизнес изданието и помества таблица, с която илюстрира това твърдение.

През 2009 г. българските антимонополни власти също заподозряха, че "Лукойл" завишава цените на петролните продукти. Разследването обаче не установи картелен сговор, а оттогава не е имало никакви промени на пазара, посочил Делчев.

Проблемите с рафинерията на "Лукойл" в България не са първите, които среща руският бизнес в тази страна. Местните власти протакат проектите за изграждане на петролопровода Бургас–Александруполис и на АЕЦ "Белене", и то по-скоро по политически, отколкото по икономически причини, твърди руски експерт, цитиран от "Комерсант".

Ако обаче в разгара на курортния сезон България остане без гориво, ситуацията няма да е изгодна нито за властите, нито за "Лукойл", подчертава той.

Източник dnes.bg

Отношенията на веригите с доставчици ще се регулират законово

Продължаващият от поне година спор между доставчиците и търговските вериги, който влезе в полезрението и на институциите, може да придобие законова регулация още в началото на следващата година. Създадената междуведомствена работна група, водещо в която е икономическото министерство, предлага промени в Закона за защита на конкуренцията, които да въведат регулации при "злоупотреба със значителна пазарна сила".

На този етап са изработени два работни законопроекта, според заключителните разпоредби на които трябва да влязат в сила от 1 януари 2012 г. В началото на седмицата идеите са били представени пред представители на бизнеса. И от двете страни по спора съобщиха, че все още се запознават с конкретните текстове. От икономическото министерство пък казаха, че "регулирането на пазарните отношения може да се постигне с промени в Закона за защита на конкуренцията", а работата по конкретни текстове продължава.

Как започна всичко?

От няколко години доставчиците на големите търговски вериги се оплакват, че търговците, използвайки пазарните си позиции, им поставят непосилни условия за отстъпки, въвеждат постоянно нови такси, както и че ги третират неравно в сравнение с чуждестранните им конкуренти. Заради това и в началото на годината 14 големи сдружения в хранителния и парфюмерийния сектор поискаха да се създаде специално законодателство, което да регулира отношенията между двете страни.

Самите вериги пък твърдят, че злоупотреби няма, а опитите за получаване на по-добри условия от контрагентите са свързани с развитието на пазара и засилената конкуренция в сектора. Така в икономическото министерство беше създадена работна група, в която влизат и представители на други институции, които да проверят каква е ситуацията в сектора и да преценят дали има нужда от законови регулации.

Какво предлагат проектите

В началото на тази седмица стана ясно, че работата на групата е напреднала, а вече са изготвени два варианта за промяна в Закона за защита на конкуренцията. Общото между тях е, че като нарушение се въвежда "злоупотребата със значителна пазарна сила", а дали има такава ще установява Комисията за защита на конкуренцията в срок от 9 месеца след самосезиране или подаден сигнал от засегната страна. Допуска се възможност разследванията да се удължат до 11 месеца "в изключителни случаи".

Според единия вариант за промени в закона, който е доста по-общ, "значителна пазарна сила притежава предприятие, което не е с господстващо положение на пазара, но с оглед на своя пазарен дял, финансова мощ, възможности за достъп до пазара, технологично равнище и стопански отношения с други предприятия може да попречи на конкуренцията на съответния пазар, тъй като неговите доставчици или купувачи са зависими от него". В този проект се казва и че конкретните критерии за такова положение ще бъдат изготвени с методика на Комисията за защита на конкуренцията, която трябва да се подложи на обществено обсъждане.

Във втория проект за промени се предлага да има специална глава в закона за конкуренцията, която да опише какво е "злоупотреба със значителна пазарна сила". В текстовете се казва, че едно предприятие притежава такава, "когато неговият годишен оборот за последната финансова година е 5 млн. лв. и не по-малко от 10% от сключените от предприятието договори са с директни доставчици".

От икономическото министерство отказаха да съобщят как са избрали конкретните критерии, тъй като " вариантите на текстовете все още са предмет на дискусия". Според данните, които търговските вериги подават, на практика прагът от 5 млн. лв. ще обхване значителна част от сектора. Справка в Търговския регистър показва, че част дори от регионалните търговски вериги в различни градове правят по-големи обороти от 5 млн. лв. на година. Според данните на класацията "Капитал 100" 15-те най-големи търговци на дребно имат продажби за 2010 г. между за 75 и 813 млн. лв.

В този законопроект са записани и подробно поведенията на пазара, които ще бъдат забранени на фирмите "със значителна пазарна сила". Така например те няма да могат да изискват от контрагента си поемане на задължения, които не са свързани с основния предмет на договора. Забранява им се още да поставят партньорите си в неравноправно положение като конкуренти, налагайки различни условия за един и същ вид договори, да изискват от свой контрагент да не предлага по-добри условия на други търговци, да забавят плащане по доставка повече от 30 дни от договорения срок, да не отразява в крайните цени намаление, подадено от доставчик.

Разписани са и други правила, като например, че фирмата със значителна пазарна сила не може да изисква забрана за прехвърляне на вземания на трето лице, изменение на доставната цена на стока за повече от 30 дни и др. Повечето от тези условия забраняват практики, за които доставчици са се оплаквали нееднократно от търговските вериги, включително и публично.

От икономическото министерство отказаха да дадат подробности какви са конкретните им мотиви по изготвените текстове. Оттам единствено съобщиха: "Очевидно е, че в отношенията между производителите и големите търговски вериги има напрежение и задачата на работната група е да намери оптимално решение при балансиране на интересите на всички участници в пазара." Целта на работната група пък била "това да става при минимална намеса на държавата и гарантиране на свободната конкуренция". 

Представители на двете страни по спора пък съобщиха, че в следващите дни ще обявяват конкретните си коментари по текстовете.

Несъстоялият се дебат При създаването на работната група първоначално беше съобщено, че тя ще обмисля дали въобще има нужда от законова регулация и ако отговорът е положителен, да търси какви са възможностите. От различни изказвания през последните месеци беше станало и ясно, че на дебат със заинтересовани страни и институции ще се подложат всички възможности. В действителност беше поискано становище от Комисията за защита на конкуренцията, според която спорът между контрагентите в търговията на дребно може да се реши по пет начина - въвеждане на забрана за злоупотреба със значителна пазарна мощ, специално секторно законодателство, популяризиране на лоялните отношения между играчите на пазара и предприемане на мерки на ниво ЕС. Не е известно всичките пет варианта да са обсъждани с бизнеса, нито какви са мотивите да се премине директно към вариант за промени в закона за конкуренцията. Представителите на търговски вериги, до които "Дневник" се допита, дори съобщиха, че са получили работните текстове малко преди насрочената среща и че едва тогава са разбрали, че ще се преминава към създаване на ново законодателство. От икономическото министерство не са и съобщавали публично, че вече има готови идеи за регулация на отношенията в търговията на дребно.

Източник dnevnik.bg